Сър Уилям го загледа, възбуден от обърканата информация.
— И какво друго ти каза?
— Едва започнах и това ми отнема време, както сам ще прецените. — Вълнението на Тайърър нарасна. — Разказа ми за ронините. Думата означава „вълна“, сър, те се наричат ронини, защото са свободни като вълните. Всички са самураи, но са извън закона по различни причини. Повечето от тях, като Накама, са противници на Бакуфу, защото вярват, че са узурпирали властта от Мидако извинете, Микадо, както казах.
— Почакай малко, по-бавно, по-бавно, Тайърър. Има много време. Най-напред какво точно е ронин? Тайърър му обясни.
— Боже мой! — Сър Уилям се замисли за миг. — Значи, ронините са самураи, поставени извън закона, защото са загубили благосклонността на своя крал или са обявени за престъпници от техните крале за истински или въображаеми престъпления; или пък са извън закона по своя воля и се обединяват, за да съборят централното правителство на шогуна марионетка?
— Да, сър. Той каза, че това правителство е незаконно.
Сър Уилям изпи остатъка от джина си, кимайки с глава, учуден и обнадежден от чутото.
— Значи Накама е ронин — това, което ти наричаш съпротивленец, а аз бунтовник?
— Да, сър. Извинете ме, сър, мога ли да седна? — попита Тайърър неуверено; едва се сдържаше да не избълва истината за японеца, но се боеше да го направи.
— Разбира се, разбира се, Тайърър, извини ме, но първо си налей шери и ми донеси глътка джин. — Сър Уилям го наблюдаваше, доволен от него, но и някак смутен. Дългогодишният му опит в работата с дипломати, шпиони, полуистини, лъжи и съзнателна дезинформация му подсказваха, че младият преводач крие нещо. Той прие напитката. — Благодаря. Вземи си онзи стол, най-удобен е. Наздраве! Значи говориш твърде добре японски, щом си измъкнал толкова много и за толкова кратко време — подхвърли той небрежно.
— Не, сър, не говоря, но прекарвам всичкото си време в изучаването му. С Накама, искам да кажа; това изисква преди всичко търпение, жестове, няколко английски думи и японските думи и изрази, които Андре Понсен ми даде; французинът е извънредно услужлив, сър.
— Андре знае ли какво ти е казал японецът?
— Не, сър.
— Не му казвай нищо. Абсолютно нищо. Впрочем казал ли си на някой друг?
— Не, сър, с изключение на Джейми Макфей. — Тайърър гаврътна шерито си. — Той вече знаеше нещичко. Ъъ, много е убедителен, изкопчи всичко за шогуна.
Сър Уилям въздъхна.
— Да, меко казано, Джейми е убедителен и винаги знае повече, отколкото казва.
Посланикът се облегна удобно в стария си кожен въртящ се стол и сръбна, мислите му закръжиха около безценната нова информация, вече премисляше отговора на тазвечерното оскърбително официално писмо, зачуден доколко може да рискува и доколко може да се довери на казаното от Тайърър. Както винаги в тези обстоятелства, добросъвестно си припомни предупрежденията на Постоянния секретариат относно провалите.
— Колкото до Накама — започна Сър Уилям, — ще приема твоя план, Филип… мога ли да те наричам Филип?
Тайърър се изчерви от удоволствие при внезапния и неочакван комплимент.
— Разбира се, сър, благодаря, сър.
— Добре, и аз ти благодаря. За момента ще приема твоя план, но, за Бога, бъди нащрек с него, не забравяй, че ронините извършиха всички убийства, с изключение на горкичкия Кентърбъри.
— Ще внимавам, Сър Уилям. Не се безпокойте.
— Измъкни всичко, което можеш, от него, но не го казвай никому, веднага ми съобщавай информацията. За Бога, пази се, винаги дръж револвера си подръка и ако той покаже и най-малкия признак за насилие, насочи го срещу убиеца, застреляй го, напълни го с куршуми.
В съседство с Британската легация се намираше Американската, до нея Холандската, Руската, Германската и накрая Френската. И там, в своя апартамент, тази вечер Анжелик се обличаше за вечеря, помагаше й А Со. След час трябваше да започне угощението, което Сьоратар даваше в чест на годежа им с Малкълм. По-късно щеше да има музика.
— Но не свири до късно, Андре, кажи, че си уморен — бе го предупредила предварително Анжелик. — Остави си достатъчно време за твоята мисия, нали? Вие, мъжете, сте такива късметлии.
Анжелик едновременно се радваше и тъжеше, че се е преместила. „По-разумно е, по-добре е — мислеше си тя. — След три дни ще мога да се върна. Нов живот, нов…“