— Ах, но силен мъж като теб… — измърмори тя, скри отегчението си и покорно продължи.
Ори се прозя и отдели поглед от тайния отвор.
— Стига ми толкова — прошепна той. — Потресаващо.
— Съгласен съм. — Хирага също говореше шепнешком. — Ужасно. Представянето на Фуджико беше най-лошото, което някога съм виждал. Бака!
— На мястото на Тайра щях да си поискам парите обратно.
— Така е. Бака! Часове ще минат, докато пак го приготви, а колкото до него… само „Първа позиция“, и то веднъж, а да не говорим за бързането! Десет пъхвания и пфу, „Към Луната като патица“.
Ори сложи ръка на устата си, за да удържи смеха си, после внимателно залепи малки парченца хартия и скри дупките, които бяха пробили в най-далечния ъгъл на шоджи. Промъкнаха се заедно в храстите през комшулука в плета до стаята на Ори.
— Саке!
Сънената прислужница постави подноса пред тях, наля им и се затътри навън, все още й беше трудно да не се вторачва в прическите им. Те вдигнаха наздравица един за друг и напълниха повторно чашите. Стаята беше малка и уютна, осветена със свещ, в съседната бе застлано легло от футони. Мечовете лежаха на ниски, лакирани рафтове — Райко се подчиняваше на правилото в Йошивара, забраняващо носенето на оръжия: те бяха шиши, портретът на Хирага бе разпространен, а и двамата се бяха заклели в соно-джой да не използват оръжия срещу когото и да било в Къщата, още повече срещу някой гост — само в случай на защита.
— Не мога да повярвам, че Тайра се подведе от нейния лицемерен Миг с Боговете, Хирага, и така — три пъти! Тя се преструваше ужасно. Толкова ли е глупав?
— Очевидно — засмя се Хирага и зверски разтри отзад и отстрани главата си. — Ийе, с размера на оръжието си можеше да я накара наистина да вие — всички ли гай-джин имат такива?
— Кой ли го е грижа — поне да беше го използвал, както трябва.
— Никакъв финес, Ори. Да взема да му дам креватна книжка като на девствена булка, а?
— По-добре да убием него и всички тях и да подпалим Колонията.
— Бъди търпелив, ще го направим, има много време.
— Той е идеална мишена, още една прекрасна възможност — рече Ори, в гласа му се промъкна острота. Хирага го наблюдаваше, цялата топлота помежду им внезапно се стопи.
— Да, но не сега, той е от голямо значение за нас.
— Ти самият каза, че ако успеем да ги разярим, те ще обстрелят Йедо и това ще бъде чудесно за нашата кауза.
— Да, правилно, но имаме време. — Хирага с нищо не показа безпокойството си, укротяваше го, искаше да го държи под контрол. — Тайра отговаря на всички мои въпроси. Така например никой не ни беше казал, че гай-джин се бият помежду си като побеснели кучета, по-лошо от даймио преди Торанага — холандците скриха това от нас, нали?
— Те всички са лъжци и варвари.
— Да, но трябва да съберем стотици късчета от знания като тези, благодарение на които ще научим как да ги изиграем и да ги подчиним. Трябва да узнаем всичко, Ори, и когато станем част от новите Бакуфу, ще насъскаме германците срещу Русия, срещу Франция, срещу Англия, срещу Америка…
Хирага потрепери при спомена какво му бе разказал малкият Тайърър за гражданската война, за битките и нещастните жертви, за цялото съвременно оръжие, за хилядите въвлечени въоръжени мъже и за невероятно обширните страни на гай-джин.
— Тази вечер ми разправи, че английската военна флота владее световните океани, че според техните закони е два пъти по-голяма от останалите две флоти, взети заедно, със стотици войници, хиляди оръдия.
— Лъжи. Преувеличава, за да те стресне. Той и всички останали искат да ни сплашат, и теб като всички други. А иска и да изкопчи нашите тайни!
— Разкривам му само онова, което смятам за нужно. — Хирага раздразнено избълва: — Ори, трябва да научим всичко за тях! Тези кучета са завоювали по-голяма част от света — унижиха Китай и изпепелиха Пекин, а тази година французите станаха господари на Кочин-Китай и са на път да колонизират Камбоджа.
— Да, но французите насъскаха един местен принц срещу друг местен принц, както британците в Индия. Ние сме Япония. Ние сме различни. Тук е Страната на боговете. Дори с всичките оръдия на света те никога няма да ни завоюват. — Лицето на Ори се сви някак особено. — Дори ако привлекат някои даймио на своя страна, останалите от нас ще ги изколят.