— Войната ще бъде катастрофа. Надявам се да преговарят и с ловкост да ги откажем от тази лудост. — Йоши продължи по-рязко: — Ще сполучим, ако сме достатъчно хитри. Междувременно да се съсредоточим върху по-важни въпроси: Киото и възвръщането на контрола над нашите „Порти“, враждебно настроените даймио, как да намерим достатъчно злато, за да закупим оръжия, да модернизираме и екипираме войските си — както и тези на преданите ни съюзници — и да не позволим Чошу, Тоса и Сацума да се въоръжават под предлог, че ще ни подкрепят просто за да ни нападнат по-бързо.
— Трябва да поставим предателя Огама извън закона — предложи Тояма. — Защо не го обявим за престъпник и не си възвърнем „Портите“?
— Да го нападнем сега ще бъде бака — каза кисело Анджо! — Така само ще натикаме Суцума и Тоса в ръцете му наред с останалите неутрални. — Той се отмести неловко, стомахът го болеше, главата също, новият китайски лекар, с когото се бе консултирал тайно за постоянните си болки, не му бе донесъл облекчение. — Да решим така: Йоши-доно, моля, изготви чернова на отговора до гай-джин, та утре да го одобрим.
— Разбира се. Но искам да разбера кой им издава нашите тайни. Кой е съгледвачът на гай-джин? За първи път те споменават „младия“ шогун и го наричат по име, а също и Императора. Някой ни предава.
— Ще пуснем всички наши шпиони по петите му! Добре. Ще се съберем утре сутринта, както обикновено, да обмислим черновата на нашия отговор и да обсъдим какво ще правим. — Очите на Анджо се свиха още повече. — И да приключим с последните приготовления по заминаването на шогуна Нобусада за Киото.
Кръвта се смъкна от лицето на Йоши.
— Обсъждали сме го няколко пъти. На последното ни събиране…
— Посещението му ще се осъществи! Той ще пътува по северния път, а не по Токайдо, по крайбрежието. По-безопасно е.
— Като настойник аз съм против това посещение по причини, които вече съм излагал многократно — по който и да било път!
Тояма се намеси:
— За моя син е по-добре да е в Киото. Скоро ще започне война. Не можем вече да възпираме нашите воини.
— Никаква война и никакво посещение. Или това ще ни унищожи — ядоса се Йоши. — В момента, в който някой шогун прояви раболепие, както ще постъпи Нобусада, нашите позиции пропадат завинаги. Завещанието гласи, че…
Анджо се намеси:
— Завещанието няма да ни ръководи в това.
— Завещанието на Торанага е единствената ни опора и не може да бъде…
— Не съм съгласен!
Йоши преглътна яда си, понечи да стане, но гласът на Анджо го спря:
— Има един последен въпрос за решаване днес: незабавно да назначим нов старейшина на мястото на Утани.
Помежду им възникна внезапно напрежение. От убийството на Утани и след ужасната му смърт — стаята, в която той и младежът бяха пронизани, не бе изцяло разрушена от пожара, — и след неуспеха на безчислените съгледвачи и войници да задържат убийците старейшините не спяха спокойно. Особено Анджо, все още потресен, задето едва не го убиха. С изключение на Йоши, когото Утани при случай подкрепяше, никой от останалите не съжаляваше за смъртта му, нито за начина на убийството, най-малко пък Анджо, потресен от самоличността на любовника на Утани, когото намрази още повече, задето тайно му бе откраднал момчето, с което самият той се забавляваше от време на време.
— Тогава да гласуваме.
— Такъв важен въпрос трябва да почака до утре.
— Толкова съжалявам, Йоши-сама. Сега му е времето.
Адачи кимна.
— Докато Съветът не е в пълен състав, не можем да вземаме важни решения. Кого предлагаш?
— Официално предлагам Зукумура от Гай.
Макар да се владееше, Йоши ахна — даймио беше простоват родственик и открит съюзник на Анджо.
— Вече изразих своето неодобрение за неговата кандидатура — има десетки по-добри от него — отвърна той веднага. — Уговорихме се за Ген Тайра.
— Аз не се съгласих. — Анджо се усмихна само с устни. — Само споменах, че ще размисля внимателно. Прецених го. Зукумура е по-подходящ. Сега ще гласуваме.
— Не мисля, че гласуването сега е разумно и препор…
— Гласувайте! Като главен съветник мое право е да подложа въпроса на гласуване! Гласувайте!
— Аз гласувам против! — заяви Йоши и изгледа другите двама.
Адачи не отвърна на погледа му, само каза: