— Варварите бяха ли такива, каквито си ги представяше, господарю? — попита тя. Всичко около тях я очароваше: „Опознай врага си, както познаваш себе си…“ Сун Цзъ беше основният учебник за нея, четирите сестри и тримата й братя, наред с бойното изкуство, калиграфията и чайната церемония. Тя и сестрите й бяха насочени от майка си и лелите си да изучават също стопанско и финансово управление заедно с практическо обучение, за общуване с мъже от всички класи и най-важното за в бъдеще. Никога не бе изпъквала в бойните изкуства, макар да боравеше с нож, а също и бойно ветрило доста добре.
Йоши й разказа всичко, което си спомни, а също и какво бе разправял Мисамото за гай-джин, живеещи в един край от Америка, наречен Калифорния — и наричана понякога Земята на Златната планина. Очите й се присвиха, но той не забеляза.
Когато свърши, Хосаки имаше още хиляди въпроси, но ги запази за по-късно, не искаше да го уморява.
— Ти ми помогна да си представя всичко, Йоши-чан, чудесен наблюдател си. Какво си решил?
— Още нищо — жалко, че баща ми не е жив. Липсва ми съветът му — и този на майка ми.
— Да — рече Хосаки, доволна, че и двамата бяха починали, бащата преди две години, по-голямата част от старините си бе прекарал в строг тъмничен затвор заради И — умря на петдесет и пет, — миналогодишната епидемия от едра шарка отнесе майката. И двамата бяха направили живота й нещастен, като в същото време държаха Йоши в робство; според Хосаки бащата не изпълняваше своите задължения към семейството, в повечето случаи взимаше калпави решения, а майка му — вечно раздразнителна, на която беше трудно да се угоди — се държеше по-лошо с нея, отколкото със съпругите на тримата си други синове.
„Единственото разумно нещо, което са направили през целия си живот — мислеше си Хосаки, — е, че приеха предложението на баща ми да се омъжа за Йоши Торанага. Благодарна съм им за това. Сега аз управлявам Драконовия зъб и нашите земи и те ще преминат в ръцете на моите синове, силни, неопетнени и достойни за господаря шогун Торанага.“
— Да — повтори тя. — Толкова съжалявам, че си отидоха. Прекланям се пред тяхната гробница всеки ден и се моля да оправдая тяхното доверие.
Йоши въздъхна. След смъртта на майка си усещаше по-голяма празнота, отколкото след смъртта на баща си, когото обожаваше, но от когото се страхуваше. Когато имаше неприятности или се боеше, винаги можеше да иде при нея и тя го успокояваше, напътстваше и му вдъхваше нова сила. Тъжно заключи:
— Карма е, че майка ми умря толкова млада.
— Да, господарю — рече Хосаки, разбирайки тъгата му и напълно удовлетворена; разбира се, така е с всички синове, чието пълно задължение е да се подчиняват и да почитат майка си повече от всичко — цял живот. „Никога няма да запълня тази празнота, както и съпругите на синовете ми няма да запълнят моята.“
— Какво ще ме посъветваш, Хосаки?
— Имам твърде много мисли за тези твърде многобройни проблеми — каза му тя загрижено, мъчеше се да подреди мозайката от опасности, дебнещи от всички страни. — Чувствам се негодна за нищо. Нека да помисля внимателно довечера и утре може би ще успея да ти предложа какво трябва да направиш; на следващия ден с твое разрешение ще се върна у дома, със сигурност се налага да засилим още нашата защита. Трябва да ми подскажеш какво да правя. Междувременно увеличи бдителността на своите телохранители и незабелязано мобилизирай всичките си войски.
— Вече съм го решил.
— Що се отнася до този гай-джин французин, който се е обърнал към теб след срещата, предлагам ти да се възползваш от възможността да разгледаш със собствените си очи военен кораб отвътре; много е важно сам да го видиш — може дори да се престориш, че се сприятеляваш с тях, и после се опитай да ги настроиш срещу англичаните, нали?
— Вече съм решил да го направя.
Тя се усмихна вътрешно и снижи гласа си още повече:
— Макар и да е трудно, Анджо трябва да бъде отстранен завинаги и колкото по-скоро, толкова по-добре, както стоят нещата, едва ли ще предотвратиш заминаването на шогуна и принцесата за Киото — съгласна съм, че тя е, съвсем разбираемо от нейна гледна точка, съгледвач и марионетка на Двора и твой враг — значи трябва веднага да тръгнеш тайно след тях и да избързаш по по-краткия Токайдо до Киото и да стигнеш там преди тях… усмихваш се, господарю?
— Само защото ми доставяш удоволствие. И когато стигна в Киото?
— Стани довереник на Императора — имаме приятели в Двора, които ще ти помогнат. Ето една възможност сред десетки други: сключи тайно съглашение с Огама от Чошу, че ще го оставиш да контролира „Портите“… — тя се поколеба, тъй като Йоши пламна, — но само докато е твой явен съюзник срещу Сацума и Тоса.