— Огама никога няма да повярва, че ще спазя условията на сделката, пък и не ще го сторя, но ние трябва да си възвърнем „Портите“ на всяка цена.
— Съгласна съм. Но му предложи като последна точка от твоя договор да присъединиш свои войски за внезапно нападение срещу господаря Санджиро от Сацума в избран от теб момент. Когато победите Санджиро, Огама ти връща „Портите“, а в замяна получава Сацума.
Йоши се намръщи още повече.
— Много е трудно да се победи Санджиро по суша, както се е спотаил зад планините си — дори шогунът Торанага не е нападал Сацума след Секигахара, само е приел официалните им поклони, клетви за вярност и ги е обуздал с добро. Не можем да предприемем атака по море. — Той се замисли за миг. — Това е мечта, а не реална възможност. Твърде е трудно — измърмори Йоши. — Но пък кой знае? По-нататък.
Тя снижи глас:
— Премахни Нобусада по пътя за Киото — такава възможност се предоставя веднъж в живота.
— Никога! — възрази той, явно поразен и вътрешно ужасен, че тя мисли като него, или още по-лошо: бе надникнала в най-тайното кътче на сърцето му. — Това означава да изменя на Завещанието, на своето наследство, на всичко, към което се е стремил шогунът Торанага, приел съм да бъда васал на Нобусада, както го изисква дългът ми.
— Разбира се, имаш право — веднага рече тя успокоително, поклони се ниско, подготвена за такава реакция, но бе необходимо да формулира нещата вместо него. — Беше бака от моя страна. Напълно съм съгласна. Толкова съж…
— Добре! Никога не си помисляй и не изричай това отново.
— Разбира се. Моля да ми простиш. — Хосаки задържа главата си наведена, колкото се полагаше, мърморейки извинения, после се наведе напред и напълни чашата му; пак седна с наведени очи, очакваше кога ще я помоли да продължи. „Баща ти трябваше да отстрани Нобусада, Йоши — помисли си хладнокръвно, — чудя се, че не си го разбрал досега. Баща ти и майка ти — които трябваше да дадат правилния съвет — пренебрегнаха дълга си, когато това глупаво момче бе предложено за шогун вместо теб от предателя И. Този И натика всички ни под домашен арест, наруши спокойствието ни за години и едва не стана причина за смъртта на най-големия ни син, защото месеци наред бяхме под строг тъмничен затвор, че умирахме от глад. Всички знаехме, че И ще го стори много преди то да се случи. Отстраняването на Нобусада винаги е било толкова очевидно необходимо, макар да е безбожно и отвратително дело, и е единственият начин да защитиш бъдещето си. Щом не искаш да го обмислиш, Йоши, аз ще намеря как…“
— Това беше лоша мисъл, Хосаки. Ужасна!
— Съгласна съм, господарю. Моля да приемеш смирените ми извинения. — Отново докосна с глава татамите. — Беше глупаво. Не зная откъде извират такива глупости. Прав си, разбира се. Просто съм напрегната от опасностите, които те заобикалят. Моля те, господарю, ще ми разрешиш ли да се оттегля?
— След малко, да, а междувременно — малко поуспокоен, той й махна да му налее още чай, все още разтревожен, че тя се осмели да изрече такова светотатство открито дори и пред него.
— Мога ли да спомена още една мисъл, господарю, преди да изляза?
— Да, при условие че не е глупава като последната.
Тя едва не прихна на глас от сприхавата, по момчешки язвителна забележка.
— Ти каза, господарю, толкова мъдро, че най-важната и неотложна загадка, свързана с гай-джин, е как да потопим флотите им и да държим оръдията им по-далеч от бреговете си, нали?
— Да.
— Могат ли оръдията да се натоварят на баркаси?
— Какво? — Той се намръщи, тази нова задача отклони мислите му от Нобусада. — Предполагам, че да, защо?
— Ще разберем от холандците, те ще ни помогнат. Построяваме защитна флота, нищо че ще е обременително, закотвяме баркасите по крайбрежието, колкото може по-навътре в морето, на стратегическите подстъпи към нашите важни райони, като Проливите Шимоносеки, наред с това укрепваме входа към всички наши пристанища — за щастие те са твърде малко, нали?
— Навярно е възможно — допусна той, идеята не му бе идвала наум. — Но нямам достатъчно пари и злато, за да купя оръдията, необходими за бреговите ни батареи, камо ли да построя такава флота. Нито достатъчно време и знания, нито пък нужното богатство, за да осигуря въоръжение и да създам фабрики за собствено производство — нито да осигуря хора, които да ги ръководят.