Накрая Шизука се отказа, младото й тяло блестеше от пот и тя се задъхваше от напрежението.
— Гомен-насай, тай-пан — не спираше да шепне извиненията си тя, но всъщност криеше гнева си и едва не плачеше заради неговата импотентност, тъй като никога досега не се бе проваляла; очакваше всеки момент той да извика прислужниците да я набият и изхвърлят навън, задето не можа да го възбуди, както би постъпил всеки цивилизован човек. А най-вече тръпнеше от страх как ще обясни на своята мама-сан некадърността си. „Буда ми е свидетел: този мъж се провали, а не аз!“
— Гомен-насай, гомен-насай — продължаваше да мълви.
— Заради раната е — измърмори Малкълм, презирайки се; разказа й за Токайдо и раните си, макар да знаеше, че момичето не разбира нито дума. Немощта бе разклатила нервите му. Когато избликът и сълзите му преминаха, я накара да легне до него, възпря я от нови опити и й даде да разбере, че ще получи двойно заплащане, ако запази всичко в тайна. — Тайна, уакаримасу ка? — умоляваше я той.
— Хай, тай-пан, уакаримасу — бе се съгласила Шизука щастливо, намери му лекарството, за което я помоли, и после го залюля в прегръдката си, за да заспи.
— Малкълм… — рече Анжелик.
— Да? — веднага се отзова Струан, съсредоточи се, сърцето му биеше и му напомняше, че бе изпил остатъка от приспивателното на Хоуг и че трябва да помоли А Ток да поднови сместа — само за ден-два. — И аз се радвам да те видя.
— Аз също. Харесваш ли новата ми рокля?
— Чудесна е — като теб — рече той.
— Мисля да вървя, тай-пан — намеси се Макфей, видя как грейна Струан, зарадва му се, макар все още да се потеше от притеснение. — Представителите на Чошу са долу — да продължа с тях, нали?
— Както решихме. Добре, още веднъж ти благодаря, Джейми. Съобщи ми как вървят преговорите.
— Малкълм — избърза Анжелик, — докато Джейми е тук… спомняш ли си, помоли ме да те подсетя, когато се съберем тримата, за моята… за малка издръжка.
— О, да, разбира се, Джейми — каза той сърдечно, когато тя взе ръката му; видимото й удоволствие хвърли изтеклата нощ в забвение. „Завинаги — помисли си той щастливо. — Тази нощ въобще не се е случвала!“ Впиши разходите на моята годеница в сметката ми — нареди той на Макфей, думата „годеница“ предизвика у него прилив на щастие. — Анжел, само подписвай сметките, каквото и да искаш; Джейми ще се погрижи за тях.
— Благодаря ти, cheri, това е чудесно, но, моля те, мога ли да получа малко пари?
Струан се засмя и Джейми също се усмихна.
— Не се нуждаеш от пари тук, няма нужда от пари в брой — никой от нас не носи.
— Но, Малкълм, аз ис…
— Анжелик — прекъсна я той по-твърдо. — По сметка се разплащаме за всичко, в клуба и във всички магазини в Колонията, всички правят така, дори в Хонконг, не си ли спомняш. Така търговците не могат да те мамят, а ти имаш постоянен опис.
— Но аз винаги съм носила пари, cheri, свои пари, за да плащам собствените си сметки — заяви Анжелик с показна честност, — а тъй като баща ми има… ами, ти разбираш.
— Да плащаш собствените си сметки? Ама че ужасна мисъл! Това е нещо нечувано в доброто общество. Сега не се безпокой — усмихна й се той, — това е мъжка работа. Разплащането по сметка е най-доброто решение.
— Може би французите са различни, но винаги имаме дребни и…
— И ние в Англия и навсякъде другаде, но в Азия всички подписваме сметки. Купувай си каквото искаш, просто се подпиши — дори още по-добре е да ти направим твой личен печат, ще подберем най-подходящото китайско име за теб. — Ставаше дума за малък печат, обикновено с правоъгълна форма, от слонова кост или кокал с изгравирани декоративно китайски йероглифи, които наподобяваха името на собственика. Когато го натиснеш в мастилен тампон, а после върху хартия, се получаваше неповторим отпечатък, който трудно се подправяше. — Джейми ще го уреди.
— Благодаря, Малкълм. Но тогава, ами, мога ли да имам собствена сметка, cheri. Много добре се оправям със сметките.
— Сигурен съм, но не напрягай красивата си главица; когато се оженим, ще го уредя, но тук не е необходимо.
Анжелик сама не се чуваше как забавлява Струан с клюки от Френската легация, с прочетеното във вестниците, с писмото на приятелката си от Париж за една великолепна резиденция — наречена „хотел“ — на Шанз-Елизе, собственост на някаква графиня, която скоро ще бъде отворена и е толкова евтина; Анжелик сееше семената на прекрасното бъдеще, разсмиваше го, очакваше да му се приспи, та да тръгне за обяда с френските офицери в клуба, после поязди с тях и с някои офицери от английската флота на хиподрума, следобед да си отдъхне, да се приготви за соарето на Сър Уилям — няма никаква причина да не отиде, но първо ще се върне да пожелае лека нощ на своя бъдещ съпруг.