П.П. «Бони Сейлър» изчезна с целия си екипаж, 76 офицери и моряци, десет пътници, сред които една англичанка, съпруга на тукашен търговец, товар със злато, опиум и ориз на стойност 10 хиляди гвинеи. Чу Фан Чой имаше наглостта да изпрати в Губернаторството чувал с бордовия дневник и четиридесет и три чифта уши, придружени от писмо с извинения, че не е могъл да набави останалите. Ушите на жената липсваха и се боим от най-лошото.“
— Негодници — измърмори Сър Уилям, повдигаше му се при мисълта, че гъмжи от пирати из азиатските води, особено от Сингапур на север до Пекин, а флотата на „Белият лотос“ бе най-многобройна и най-прочута; жената спокойно можеше да е съпругата му, която трябваше да пристигне от Англия в Хонконг тия дни с три от децата им. — С прилива ли тръгвате?
— Да. — Адмиралът плъзна един плик през масата. Сър Уилям разчупи печатите:
„Драги Уили, следващият пощенски кораб ще донесе звонкови пари за разноските на Легацията. Между нас казано, съжалявам, Уили, но не мога да ти дам допълнителни войски в момента, нито кораби. Може би напролет. Беше ми наредено да върна войски и кораби в Индия, където властите се страхуват да не се повтори метежът отпреди пет години. Освен това Пенджаб отново ври и кипи; пиратите са напаст в Персийския залив, а проклетите номади в Месопотамия отново прерязаха телеграфа — организира се нов експедиционен корпус, за да се справим с тях веднъж и завинаги!
Как е горкият Струан? Отправям питане към Парламента за «неуспеха при защитата на нашите граждани». Новината за вашето нещастие на Токайдо ще стигне в Лондон до две седмици, отговорът ще дойде не по-рано от два месеца. Вярвам, че ще насърчат твърдите ответни мерки и ще ни пратят пари, войски и кораби, за да изпълним заповедите им. Междувременно се оправяй с бедите, ако те сполетят, както можеш. Хонконг кипи заради нападението на Токайдо. Майката на Струан направо полудя, а цялата сган от китайски търговци (колкото и да са богати от отвратителната си търговия с опиум) се е наежила, тяхната заблуждаваща, тенденциозна жълта преса иска твоята оставка. «Било ли е някога по-различно?» — както казваше Дизраели. Бог да те ощастливи.
Сър Уилям отпи солидна глътка: „Дано лицето ми не издава тревогата ми.“
— Хубаво бренди, адмирале.
— Да, от най-добрия ми личен запас, във ваша чест — каза адмиралът, вбесен, че Марлоу е налял на Сър Уилям почти половин водна чаша, а не бе му сипал от обикновеното, второкачествено бренди за посетители. „Мухльо — помисли адмиралът, — ако не се изхитри, никога няма да получи адмиралски чин.“
— Какво става с отиването в Осака? — попита Сър Уилям.
— О, Осака ли? Съжалявам, ще трябва да отложите пътуването, докато се върна. — Едва прикри усмивката си.
— Кога ще стане това? — премаля му още повече.
— Да стигнем до целта са нужни шест-седем дни в зависимост от ветровете, три дни в Бо Чи Се ще са достатъчни. Ще трябва да презаредя с въглища в Шанхай, о, бих казал, че ще се върна в Йокохама, стига да не пристигнат нови заповеди, в… — адмиралът изгълта своя портвайн и си наля още — ще се върна след четири-пет седмици.
Сър Уилям допи брендито си и гаденето премина.
— Лейтенант, ако обичате? Благодаря.
Марлоу пое чашата му учтиво и пак я напълни с най-отбраното адмиралско бренди, като криеше отвращението си, че е лакей и че му е дошло до гуша от адютантския чин, мечтаеше да се върне на своя кораб, на своя квартердек, за да наглежда как върви ремонтът след бурята. „Но поне ще видя някаква акция най-сетне“ — помисли си с облекчение, представяйки си нападението срещу пиратското пристанище и оръдията в целия им блясък.
— Добре, адмирале — започна Сър Уилям, — ако не осъществим заплахата си, ще се изложим, ще изпуснем инициативата и ще изпаднем в голяма опасност.
— Това беше ваша заплаха, Сър Уилям, не наша. Затова се безпокоите твърде много за престижа си; колкото до опасността — предполагам, имате предвид Колонията, — по дяволите, сър, туземците няма да посмеят да ни създадат никакви особени проблеми. Не ви безпокоиха в Легацията, няма да безпокоят и Йокохама.
— Ще сме безпомощни без флотата.
— Не е съвсем така, Сър Уилям — намеси се решително генералът. — Армията тук е в почти пълен състав.
— Съвсем правилно — съгласи се адмиралът, — но Сър Уилям е съвсем прав, като твърди, че Кралската флота поддържа мира. Планирам да вземат четири бойни кораба, сър, а не пет и да оставя една фрегата във военната база. Това ще е достатъчно. „Пърл“!