— По-добре е да почитаме соно-джой, по-добре да ми разрешиш да остана, по-добре да запалим Йокохама. Акимото пристига днес, лесно можем да го сторим.
— Когато се върнеш. Ако останеш сега, ще допуснеш грешка, жената ти е завъртяла главата и те прави опасен за себе си, за приятелите ти и за соно-джой.
— Ами ти, Хирага? Гай-джин са те омотали и са замаяли трезвия ти разсъдък.
— Не, казвам ти за последен път.
Без да го е грижа, че ще предизвика Хирага още повече, той изтърси:
— Видя каква сган са гай-джин, пияни и противни, бият се като животни, гуляят и развратничат в Пияния град. Това ли са хората, за които искаш да научиш повече и да заприличаш на тях?
— Върви!
Все така разгневен, той бе прибрал късия си меч и пистолета. По предложение на Райко се бе присъединил към всекидневния поток от прислужници, отиващи на пазар в Канагава, където се намираха най-доброто саке и най-хубавите храни. С тях премина през бариерите на Йошивара и на Колонията, наказателният патрул все още се спотайваше сред охраната, като я изнервяше толкова, колкото и селяните. На половината път към Канагава, претъпкан от хора, Ори се измъкна към брега. Там подкупи един рибар да го откара до отдалечения край на Колонията, близо до Пияния град, и да го скрие до здрач.
„Правя точно каквото трябва — мислеше си той напълно убедено, слабият морски вятър разгонваше нощните насекоми. — Жената е най-добрата мишена за соно-джой. Каквото и да говори Хирага, никога няма да имам друга възможност да се отърва от магията й. Да, омагьосала ме е. Сигурно е ками, дух, вълчица, преродена повторно в гай-джин, никоя друга жена не може да е девствена и упоена и с готовност да ме приеме такава, никоя друга не може да накара някой мъж да свърши, както свърших аз, и да ме подлудява от желание.
Тази вечер ще я обладая за втори път. После ще я убия. Ако успея да избягам, карма. Ако не, карма. Но тя ще умре от ръката ми.“
Потта се стичаше по лицето и гърба му. Той пак се съсредоточи, залепен за пролуката, тя бе толкова близо, че ако не беше стената, можеше да се пресегне и да я докосне. Анжелик се качи в леглото, нощницата й се разтвори. Прислужницата намали пламъка и остави само топла светлинка.
— Лекъ нож, госп’жица.
— Лека нощ, А Со.
Доволна, че остава сама, Анжелик се намести уютно в завивките, наблюдаваше сенките от пламъка, които танцуваха, с глава, отпусната на ръката й. Преди Канагава никога не се бе страхувала от тъмнината, бързо заспиваше и се събуждаше бодра. След Канагава навиците й се промениха. Сега настояваше лампата да свети през нощта. Сънят не идваше лесно. Скоро мислите й тръгваха по пътеките на диви догадки. Току опипваше гърдите си.
Наедрели ли са от вчера, зърната ми по-чувствителни ли са? Да, да, не, само си въобразявам. А коремът ми? По-кръгъл ли е? Не, няма никаква разлика още, но…
Но все пак има огромна разлика като преди Христа и след Христа. И поне веднъж дневно се чудя дали е момче или момиче? Или дявол, метнал се на баща си насилник. Не, моето дете не може да бъде дявол!
Дявол. Това ми напомня, че днес е петък и след два дни трябва да ида на църква и отново да се изповядам. И как ще говоря? Как ненавиждам изповедта сега и тоя отец Лео, такъв дебел, недодялан, вонящ на тютюн, развратен дядка. Напомня ми за изповедника на леля Ема в Париж — стария шотландец, вмирисан на уиски, чийто френски беше толкова гнусен, колкото и расото му. Имах късмет, че нито леля, нито чичо Мишел бяха фанатици, само обикновени неделни католици. Как ли е тя и горкият чичо Мишел. Утре ще поговоря с Малкълм…
Скъпият… скъпият Малкълм, беше толкова мил тази вечер, толкова силен и разумен, ах, колко го желаех. Толкова се радвам, че мога да разговарям с него, добре, че леля Ема отказваше да научи френски, та ми се наложи аз да науча английски. Как е оцеляла в Париж през всичките тези години, говорейки само на английски? Как ли я е обичал чичо Мишел, за да се ожени за нея и да устои на такова изпитание? Макар да ги обичам и двамата, тя е толкова старомодна, той е толкова обикновен.
Любов! Той винаги е говорил за любовта им, и тя също. Срещнали се в Нормандия, той прекарвал там лятната си ваканция, тя била актриса в пътуваща трупа, — играели Шекспир, а той — дребен чиновник. Било любов от пръв поглед, винаги са го казвали, тя била красива, той бил хубав. Избягали заедно, оженили се след седмица, толкова романтично, но не бяха толкова щастливи после.