Но цялото му внимание бе насочено към Френската легация. „Защо? — не спираше да се пита. — Защо съм обзет от такава ревност, това е точната дума. Безумна ревност. Да ревнувам от друг мъж е бака!
Дали Хирага не беше прав: «Тайра каза, че техният обичай е като нашия сред по-висшата класа, мъжът не спи преди сватбата с жената, за която ще се ожени…» — което означава, че тай-панът няма да се люби с нея, а тъй като тя е дала дума, никой друг няма това право. За да не дам на оня мъж да легне с нея, ли ударих по капаците — или за да я предпазя?
Или само защото не исках никой друг да се забавлява с нея, докато не го сторя аз — това е още по-глупаво, как мога да знам? Защото й бях първият ли? Прави ли това любенето по-различно: само защото си я притежавал неповторимо? Спомни си, китайците винаги са вярвали, че девствеността е най-възбуждащото нещо навред между Небето и Земята. Затова ли почуках, защото спах с нея?
Не, бе внезапен порив. Вярвам, че тя е вълчица, която трябва да убия — за предпочитане, след като спя с нея още веднъж — за да се избавя от магията й.
Но как и кога? Трябва сега.
Твърде опасно е да остана в Колонията или в Йошивара. Хирага сигурно ще чуе, че не съм тръгнал. Свършено е с мен, ако ме открие. Дали да не рискувам и да остана още три дни, а ако тя не падне в капана ми, бързешката да ида в Киото, а Хирага и хабер няма да си има? По-безопасно е да тръгна сега. Какво да избера?“
— Ей ти, старче, къде живееш?
— Втората улица, петата къща, господарю — запелтечи рибарят. И тримата бяха силно изплашени, тъй като отдавна бяха разбрали, че това ще да е единият от ронините, скрит в Колонията, за да избяга от наказателните патрули на Торанага.
23.
Неделя, 12 октомври
Църковните камбани призоваваха вярващите в хубавото свежо утро.
— Май не са много вярващите в Йокохама — сподели Джейми Макфей със Струан. Раменете и гърбът на Макфей го боляха, църквата и приближаващата служба не му харесваха, нямаше нищо общо с пуританската шотландска презвитерианска църква от детството му. — Не че съм истински богомолец, вече не — продължи той; беше нащрек, не бе сигурен как ще се чувства Струан след буйната им кавга предишния ден. — Майка ми все още е изключително ревностна, ходи и на трите служби в неделя!
— Като моята, макар да е от англиканската църква — съгласи се мрачно Струан. Той вървеше бавно и едва-едва превит и подпрян на бастуните, сред групите мъже, стичащи се по пътя към църквата, която се намираше надолу по Хай стрийт и разположена навътре, в своята собствена градина, в превъзходен парцел с изглед към морето. — Църквата обаче е хубава. Придава на Йокохама някаква дълготрайност.
„Света Троица“, или „Светата цицка“, както мъжете тайно я прекоросваха, беше гордостта на Колонията. Бе осветена миналата година от епископа на Хонконг. Камбанарията й бе висока и звънът на камбаните — мелодичен, напомнящ на всички прокудени за вкъщи — толкова далеч оттук. Дограмата, хоросанът и тухлите бяха от Шанхай. Имаше красиви градини и малко гробище само със седем гроба: болестите бяха рядкост в Йокохама — за разлика от Хонконг с неговата чума и смъртоносната треска в „Хепи вали“, малария — и седмината бяха умрели от нещастни случаи, с изключение на един, починал от старост. Да се работи двайсет години в Азия бе рядкост и малко мъже надхвърляха възрастта за пенсиониране.
Камбаната отново удари все още ненастойчиво, имаше достатъчно време всички да заемат местата си, Търговската къща имаше запазени места на първата пейка. „Нужно ми е да получа колкото се може повече помощ — мислеше си Струан пламенно, не бе набожен, макар и вярващ… — Повече от другите търговии се радвам на нашата църква.“
Парцелът и постройката бяха дарение за англиканската църква от всички търговци. Те ентусиазирано бяха гласували налога четири часа след като клубът в Йокохама бе отворил врати за търговия, в деня на основаването на Колонията — по настояване на Макфей и според разпорежданията на Тес Струан, който обезпечи петдесет процента от стойността. Тя даде и обет да осигури камбана и я бяха излели в новата им леярна в Хонконг. Когато Тайлър Брок научи за това, за да не остане по-долу от своята отчуждила се и омразна дъщеря, той поръча стъклопис от Лондон и пейки от английски дъб.
— Достатъчно е да се ходи на неделна служба веднъж месечно — казваше татко, без майка да го чуе — усмихна се Струан безрадостно. — Докато беше по-млад, редовно ходеше на църква, както тя сега… — Той млъкна за миг да си поеме дъх и се загледа към морето. То бе неспокойно, синьо-сиво, небето бе покрито с кълбовидни облаци. Десетина и повече търговски кораба стояха закотвени: предимно английски, един американски, един руски, вчерашният пощенски параход, френският парен витлов флагман и парната на Нейно кралско величество фрегата с 21 оръдия „Пърл“, все още без фокмачта. — Сякаш сме беззащитни без флотата, нали?