— Извини ме за вчера — прекъсна мислите му Макфей. — Много съжалявам.
— А аз не, разговорът постави въпросите открито и ги реши — отговори Малкълм с удивителна смелост. — Сега компанията наистина има ръководител. Съгласен съм, от баща ми нямаше много полза, той прекара по-голямата част от последните си години в пиянство, майка ми се стараеше, колкото можеше, но Брок все пак ни надминаха — и да си кажем честно, те са по-силни и по-богати, и по-стабилни от нас и ще имаме късмет, ако преодолеем сегашните си затруднения. Вземи Япония — едва си покриваме разходите по Япония.
— Да, краткосрочни договори, дългосрочният договор ще е по-изгоден.
— Не по начина, по който развиваме търговия досега. Японците не купуват изгодни стоки от нас. Ние купуваме копринен плат и копринени буби, някои лакирани дреболии и какво друго? Нищо ценно, тя нямат промишленост и сякаш не се канят да развиват.
— Наистина, но в Китай им трябваше време, за да започнат производство, години. И там имаме опиум, чай, сребро.
— Вярно, но Китай е различен. Китай е по-културна, древна цивилизация. Имаме приятели там и както сам казваш — образец за търгуване. Мисля, че трябва да ускорим нещата тук, за да оцелеем, или да приключим.
— Щом сър Уилям се справи с Бакуфу…
— Шарката да ги тръшне! — В гласа на Струан се доловиха остри нотки. — До гуша ми дойде да седя като залепен за стола и ми призлява от хора, които казват, че трябва да почакаме, докато Сър Уилям нареди на флотата и армията да си свършат работата. Следващия път, когато има среща с Бакуфу, искам да присъствам — или още по-добре, първо да ми уредиш тайна среща.
— Но, тай-пан…
— Действай, Джейми. Това искам. И го направи бързо.
— Не зная дали ще е възможно.
— Попитай питомника самурай на Филип Тайърър, Накама. По-добре си уреди тайна среща, така че Филип да не се компрометира.
Макфей го бе запознал със сведенията, изкопчени от Накама.
— Това е добра идея — отзова се Джейми искрено, забелязал издадените устни и огъня, които бе разпалил у Малкълм. „Може би най-сетне — помисли си той — се появи човекът, който ще раздвижи нещата. — Ще видя Филип след службата.“
— Кога е следващият кораб за Сан Франциско?
— След седмица, търговският кораб на Конфедерацията „Савана Лейди“ — Макфей предпазливо снижи глас, край тях минаваше група търговци. — Нашата поръчка за Чошу заминава с него.
— Кой доверен човек ще отплава с него с извънредно поръчение? — попита Струан, пускайки своя план в действие.
— Варгас.
— Не, той е нужен тук. — Отново се спря, боляха го краката; закуцука встрани от стъргалото към нисък зид, преди всичко да си отдъхне, но също и за да поговорят насаме. — Кой друг? Трябва да е добър.
— Неговият племенник, Педрито — той е буден момък, прилича повече на португалец от Варгас, почти няма китайски черти, говори португалски, английски, испански и кантонски — бива го в сметките. Биха го приели и в Севера, и в Юга. Какво имаш наум?
— Купи му билет за този кораб. Искам да замине с поръчката, която ние ще увеличим четворно, също за да пор…
— Четири хиляди пушки? — Макфей го зяпна.
— Да, изпрати също писмо до фабриката с утрешния пощенски кораб, в което им съобщи да го очакват. От пощенския кораб ще се прехвърли в Хонконг на парахода за Калифорния.
Макфей се разтревожи:
— Но ние имаме злато, колкото да платим в брой, само за двеста — ще трябва да заплатим цялата поръчка, такава е практиката на фабриката. Не ни ли надценяваш?
— Някои може да мислят и така, аз не.
— Дори с товар от две хиляди — адмиралът изпада в истерия от вноса на всякакви оръжия и опиум… Законът не му позволява — започна Макфей сприхаво, — но ако поиска, може да конфискува някой товар под предлог, че е заради националната сигурност.
— Нито ще ги намери, нито ще чуе за тях, докато не стане твърде късно — ще бъдеш изключително хитър. Междувременно направи чернова на писмото за поръчката и копие за пощенския кораб — направи го сам, Джейми, тайно — помоли фабриката за специално обслужване на нашата партида, но също и да ни направят единствени посредници в Азия.