Той се подсмихна:
— Не зная, Отами-сан, но е много странно, дето шогунът ще напусне леговището си и ще пропътува толкова опасно разстояние, за да посети бърлогата на много врагове, след като още от самото начало винаги е пращал ласкатели. — Котката се изпъна и той потупа коремчето й, като добави замислено: — Роджу увеличават данъците във всички земи на Торанага, за да купят колкото се може повече оръдия и оръжие — с изключение на Сацума, Тоса и Чошу.
Хирага усети скрития гняв на шоя, макар той да не бе го показал наяве, както и своето собствено учудване: „За какво са селяните и търговците, ако не, за да плащат данъци?“
— Докато Синът на небето, не може да използва своята дадена му от небето мощ, Бакуфу отново ще хвърлят Нипон в безкрайна гражданска война.
— Съгласен съм.
Хирага си рече: „Чудя се доколко наистина си съгласен, старче.“ Отложи за по-късно размишленията как да отклони Бакуфу и Йоши Торанага от политиката им. „Акимото трябва незабавно да иде в Йедо и в Къщата на глициния, нямаме вест от Койко, нито от нейната мама-сан дни наред — може би трябва да идем заед…“
— И накрая, изглежда, твоят приятел шиши, Ори-сан, не е тръгнал за Киото, както бяхте намислили — словоохотливо сподели шоя.
Очите на Хирага се изцъклиха почти като на влечуго. Шоя потисна ужаса си. Усетила моментално, котката се изправи с плавно движение, като ги наблюдаваше внимателно. Хирага наруши мълчанието:
— Къде е той?
— В онази част на Колонията, където низшата класа гай-джин живее, пие и спи с жени.
Около полунощ Андре Понсен почука в Къщата на трите шарана. Пазачът веднага го прие. Райко го поздрави и скоро вече пиеха саке, обсъждаха последните новини от Йошивара и Колонията — тя беше ценен източник на сведения за него, както и той за нея, докато си бъбреха на своята смесица от японски и английски.
— … и наказателните патрули претърсиха всички къщи, Фурансу-сан! Като че ли ние ще вземем да крием престъпници! Това е против правилата на Йошивара. Ние знаем как да пазим нашата купичка с ориз пълна: поддържаме спокойствието и избягваме неприятностите. Наказателните патрули са все още на централната порта и кръвнишки оглеждат всеки минувач. — Райко си вееше с ветрилото и си спомняше как едва избяга и съжаляваше, че бе оказала гостоприемство на шиши в къщата си. „Време е всички те да се махнат някъде — помисли си тя — и наказателните патрули, и шиши, колкото да ми се нрави Хирага. — Ще ми се вече да ги няма.“
— Какви престъпници търсят? — запита Андре.
— Предатели, обикновено ронини. Но всеки, който е против тях, е предател. Обикновено ронините стават жертви.
— На Бакуфу ли? Могат ли Бакуфу да бъдат отхвърлени? С бунт?
Тя тихо се засмя, изпразни бутилката и започна нова.
— Бакуфу приличат на въшки в затвора — човек убива хиляда, но само прави място за нови сто хиляди. Не, Бакуфу и шогунатът са Нипон и винаги ще властват над нас.
— Тази вечер Тайра-сан тук ли е?
Тя поклати глава.
— Момичето, което той искаше, не е свободно. Предложих му друго, но той отказа и си тръгна. Любопитно, а? Странен младеж в много отношения, вероятно и добър клиент. Благодаря ти, че го представи на моята бедна къща.
— А този японски сенсей, учителя, самурая, когото Тайра е намерил — кой е той, Райко?
— Не зная, толкова съжалявам, но чух, че бил от Йедо и че живее в Колонията, в селото.
— Тайра-сан говорил ли е за него на Фуджико?
— Никога не е споменавала, пък и аз не съм я питала. Следващия път може би, следващия път ще зная, Фурансу-сан.
Андре не й повярва, но „няма значение — помисли си той. — Когато реши, ще ми каже.“
— А лекарството? Готово ли е?
— Разбира се, моята цел в живота е да правя всичко според силите си за любим клиент.
Французинът извади чифт перлени обици и ги постави на масата. Очите й светнаха. Тя не се помръдна да ги вземе, но Андре бе сигурен, че моментално ги е претеглила наум, преценява качествата им, стойността им и колко ще вземе при евентуална препродажба.
— Помолих да ти подарят тези обици — каза той мило, а тя се усмихна приятно, уж поразена, макар вече разбрала, че заплащането ще бъде в бижута, които не могат да се предложат за продажба в Йокохама. Пресегна се с треперещи пръсти. Той я изпревари, взе ги и се престори, че ги разглежда внимателно.