Планът му за Анжелик бе минал безпогрешно, прислужниците от Търговската къща бяха претършували улиците без никаква полза. Тревогата и сълзите на Анжелик бяха искрени и му прошепна на четири очи:
— О, Андре, правилно, ли постъпих? Малкълм наистина се разстрои много… нямах представа, че са толкова скъпи.
— Но той ти каза просто да подпишеш за всичко, което желаеш, нали? Не си виновна, че не си попитала за цената — той хареса бутанелите си, нали?
— Да, Андре, но…
— Ще останат достатъчно пари в случай на нужда — за черни дни, Анжелик.
Андре се усмихна вътрешно и насочи цялото си внимание към Райко.
— Стойността им е многократно по-голяма от цената на лекарството.
— Продажната цена, разбира се. Но трябва да ги изпратя в Йедо или Нагасаки. Трудничко ще ги продам, но, моля те, не се безпокой, ще ти помогна да се избавиш от нежеланото дете.
— Не е мое — сряза я Андре.
— Ах, извини ме, моля да ме извиниш. — Райко му повярва. „Добре, боях се, че е негово — рече си тя с огромно облекчение. — Не искам повече никакви усложнения с този човек.“ — Не е моя работа.
— Само помагам на приятелка на един приятел. В Пияния град.
— Моля да ме извиниш, толкова съжалявам. Понсен се усмихна без настроение.
— Ти разбираш от перли. Тези струват петдесет пъти повече от цената на лекарството.
Тя остана привидно усмихната и макар вътрешно раздразнена. Отговори с гукащ глас:
— Ще ги дам за оценка. Разбира се, че струват повече от лекарството.
— Разбира се. — Той й ги поднесе на дланта си и тя ги взе. Перлите бяха почти черни. Перли от Морския остров. Докосна ги, опря ги в зъбите си, за да усети дали са студени, и внимателно ги захапа, но те не се повредиха. Доволна, че са истински и великолепни, Райко се разнежи:
— Цената, стари приятелю?
— Цената е: цялото лекарство дори ако първия път не успее. Всичко необходимо, ако лекарството не помогне, разбираш ли? Каквото е необходимо… каквото е необходимо, за да се махне детето. Нали?
— Да — съгласи се тя щастливо, сделката беше великолепна. — Гарантирано… премахване, прекратяване.
— Плюс двайсет златни обана — добави той и със задоволство забеляза как лицето й се сгърчи от истински ужас, макар че той искаше по-малко от една трета от цената, която тя щеше да изстиска от продажбата — обковът имаше малка стойност, но Андре се бе уверил, че китайският бижутер е използвал само най-отбрани перли. Райко изпъшка, изруга и те се споразумяха най-подробно, и двамата доволни от размяната, и двамата бяха наясно, че действителната цена на лекарството и на медицинския съвет едва ли бяха от значение за мама-сан на публичен дом. Тъкмо да сключат сделката, и внезапно настроението на Райко се промени, тя се втренчи някак особено в Андре, харесваше го, жал й бе за него. Помисли си: „Трябва ли да се меся в карма?“
— Какво? — попита той подозрително.
— Нека да помисля за момент, Фурансу-сан. — След малко с напълно променен глас, топъл и мек, както в отминалите дни, когато й беше първият клиент и щедро бе черпил с вино и вечери цялата къща по повод отварянето й, тя каза:
— Откакто се срещнахме, много вода изтече под мостовете, много прекрасни мигове и смях имаше в нашия Свободен свят, но както става в живота — и тъга, и реки от сълзи, не по моя воля. Внезапно си спомних кога за последен път се пазарихме така — за договора на Хана.
Лицето му застина като маска.
— Да не говорим за Хана.
— О, толкова съжалявам, остави ме да ти кажа, моля; май реших загадката около смъртта й.
— Няма никакво решение — ядоса се той. — Няма лек. Хана е мъртва. Хана няма нищо общо с перлите!
— Наистина. Моля те, успокой се и слушай. Може би — започна тя кротко — ще ти намеря друга Хана, подобна, но някоя, която вече има китайската болест.
— Не е възможно — избухна Андре поразен. — Болестта е много лоша, много лоша, грозна.
— Да, когато наближи краят — отвърна търпеливо Райко. — Много често нищо не си личи години наред. Ти още не си грозен, нищо не ти личи, Фурансу-сан — може да минат години, докато се случи. Зависи от твоята карма. Да ти потърся ли такава?
Той понечи да каже нещо, спря се и поклати глава.
— Слушай, ако мога да ти намеря нова Хана и после ако…
— Не е възможно!
— … ако я одобриш и тя тебе, можете да бъдете заедно, докато… докато решиш… — Райко сви рамене. — Бъдещето няма значение, днес си е днес и това е правилото в нашия Свободен свят. Можеш да задържиш момичето тук. Ще ти построя нова къща, другата, естествено, я разрушихме, ще се отнасяш с нея като с Хана във всичко, същата договорна цена, същите пари на месец за дрехи и квартира, и тя ще е само за теб.