— Какво?
Норбърт отново се оригна.
— Нали майка ти ти нареди да се върнеш в Хонконг със следващия кораб?
Джейми почервеня.
— Виж какво, Нор…
— Стой настрана от тази работа, Джейми — изръмжа Струан. — Норбърт, бих те посъветвал да си подбираш думите по-внимателно…
— Така ли, мой млади ми приятелю? Не съм ли чул добре, че тя иска да се върнеш, нарежда ти да го сториш незабавно, че на твоя капитан е заповядано да направи точно това?
— Не ти влиза в работата! Съветвам те…
— Всичко в Йокохама много даже ми влиза в работата! — изтърси Норбърт. — Пък и не приемаме съвети от никого от Струан, най-малкото от сукалче с жълто по устата!
Макфей скочи, а Струан вдигна чашата си с бренди и я лисна в лицето на Норбърт.
— Всемогъщи Боже…
— Вземи си думите обратно, Норбърт — изкрещя Струан. Дмитрий и Джейми Макфей се втрещиха от внезапния обрат. — Вземи си ги обратно или ще поискам удовлетворение, за Бога!
— С пистолети призори? — подигра, се Норбърт, нещата вървяха по-добре, отколкото се бе надявал. Той рязко дръпна покривката на масата, за да го плесне по лицето. Чашите се раздрънчаха. — Извинете ме за безпорядъка, но вие двамата сте свидетели, че казах само истината, за Бога!
— Ще се извиниш ли — да или не?
Норбърт сложи ръцете си на масата, загледа Малкълм, който също го гледаше свирепо, пребледнял от гняв.
— Заповядаха ти да се върнеш, ти си на двайсет, така че според закона си непълнолетен и още имаш жълто по устата. Истината е, а има и още една. Мога да ти сваля главата от раменете с една завързана ръка, ти не можеш дори да стоиш прав, тогава как ще се биеш, а? — попита той подигравателно и надменно. — Ти си сакат човек, млади Малкълм, и това е истината, за Бога! Още една истина, майка ти държи компания Струан вече от години и я води към провал — попитай Джейми или някого достатъчно честен да ти я каже! Може да се наричаш тай-пан, но не си такъв, ти не си Дърк Струан, ти не си тай-панът и никога няма да бъдеш! Тайлър Брок е тай-панът и, за Бога, ние ще станем търговска къща още преди Коледа. Дуел ли? Ти си се побъркал, но щом настояваш, по всяко време. — Норбърт си тръгна високомерно. Вратата се затръшна подире му.
— Моля… моля и двама ви да ми станете секунданти — рече Малкълм, треперещ от гняв.
Дмитрий се изправи колебливо.
— Малк, ти си луд. Дуелирането е противозаконно, но добре. Благодаря за обяда. — Излезе.
Струан се опита да успокои дишането си, сърцето го стягаше. Погледна към Макфей, който се бе втренчил в него, сякаш Малкълм му беше непознат.
— Да, лудост е, Джейми, но тогава Норбърт е най-добрият от „Брок и синове“, той те е подвел и…
— Съжалявам, че…
— Аз също. Но истината е, че не съм казал на никого за мините. Варгас не знае нищо за тях, така че информацията е изтекла от теб. Ти си най-добрият, който сме имали в компанията, но Норбърт ще ни погребе тук. Куршум в главата на негодника е най-добрият начин да се справим с него — или с всеки от прокълнатите Брок.
След пауза Макфей каза:
— Прости ми, че те предадох, да, аз съм… много, но… съжалявам, не искам да участвам в никакъв дуел, нито в твоето отмъщение. Това е безумие.
Струан пребледня още повече.
— Нека поговорим за теб. Или ще спазиш свещената си клетва да ме подкрепяш, за. Бога, или наистина с теб е свършено. Разполагаш с три дни.
По-рано същата сутрин Сетри Палидар и отделение конни драгуни поведоха процесията през моста, който се простираше над първия защитен ров на замъка в Йедо.
Те топуркаха между редици от невъзмутими униформени самураи, строени рамо до рамо — хиляди други бяха наредени по пътя — над подвижния мост, под подвижната вертикална решетка на крепостната врата и през масивните, обковани с желязо порти. Напред вървяха водачите им — самураи с високи десет фута знамена със знаците на роджу — три сплетени черешови цвята.
Зад драгуните вървяха петдесет шотландски бойци, предвождани от своя оркестър от двайсет човека с диригент-гигант, гайдите пищяха, после следваше групата на посланиците и свитата им, всички на коне. Посланиците носеха официални дрехи — триъгълни шапки, парадни саби, пелерини или рединготи, които да ги пазят от силния вятър — с изключение на руснака, който бе облечен с казашка униформа и калпак и яздеше най-хубавия кон в Япония, кафяв жребец, за който се грижеха двадесет коняри, хранеха го и го пазеха с цената на живота си. Филип Тайърър и Йохан бяха на разположение на Сър Уилям, Андре Понсен — на Анри Сьоратар. Група от войници в алени униформи завършваха шествието.