— Държава от море до море? Мечтата на царете, а?
— Защо не? По-добре ние, отколкото друг — натърти граф Алексей, после сви рамене. — Курилските острови? Ако не те, някои други острови — колкото да защитаваме Владивосток.
— Трябва да обсъдим вашето „чудато“ тихоокеанско присъствие в по-добри условия. Моето правителство е най-заинтересованото!
Сьоратар, който не разбираше руски, вбесен, че не взима участие в тази размяна на реплики, се намеси студено на френски:
— Вярвам, Сър Уилям, че сте съвсем наясно с френските интереси.
— Както винаги, господине, интересите на доблестните съюзници са на преден план в Министерството на външните работи на Нейно величество.
— Сър Уилям — каза изтощено Йохан, — старейшината… той само повтаря предишното им становище, че нямали никакви правомощия над Сацума, не знаели кои са убийците и смятали, че каквото и да е обезщетение трябва да се иска от самата Сацума, по канален ред, разбира се.
— Какъв канален ред? На холандски, на японски, пак на холандски:
— Чрез тях, те щели да предадат вашата молба пак на Сацума.
— Това не е молба, за Бога. Ще опитаме за последен път, подчертай това, Йохан, по друг начин — рече Сър Уилям. — Питай: ще накажат ли убийците? И предай на преводача, че искам отговор с да или с не. Единствено.
На холандски, на японски, пак на холандски.
— Той казва, Сър Уилям, че при някои обстоят…
— Убийство, за Бога. Да или не! Филип, кажи го на японски!
Тайърър го присви стомахът. Той наблюдаваше как мургавият старейшина прошепна нещо, но храбро скочи на крака:
— Почитаеми господари, моля да извините лошия ми японски, но моят господар пита, моля, ако има убийство, вие убивате убиеца, да или не, моля.
Настана тишина. Старейшините погледнаха Йоши, който се втренчи в Тайърър, ръцете му си играеха с ветрилото. Мъжът до него му прошепна нещо и японецът кимна.
— Наказанието за убийство е смърт.
— Той казва да, сър. За убийство наказанието е смърт — рече Тайърър, научил ключовите думи от Накама, които му бе обяснил японския, наказателен кодекс и неговата суровост.
Благодари му.
— Моят господар ви благодари, господарю.
— Сега го попитай: правилно ли е да се иска обезщетение за такова престъпление, да или не?
— Господарю, моля да ме извините, но е… аз… — Тайърър млъкна, главата му внезапно се изпразни. — Съжалявам, Сър Уилям, не зная думата за „обезщетение“.
Веднага се намеси Андре Понсен: — Думата е бакин, Сър Уилям, и е малко известна, мога ли да опитам, ако обичате?
— Давайте.
— Почитаеми господари — започна Понсен с дълбок поклон, а Тайърър го благослови и за помощта, и че го е избавил от позора. — Моля, моят господар пита дали е правилно смирено да иска правосъдие и съответно заплащане за семейството заради убийството, глоба от Сацума?
— От Сацума — да — каза Йоши с бегла усмивка.
Андре въздъхна с облекчение.
— Той казва да, Сър Уилям, но обезщетението трябва да се изиска специално от Сацума.
Преди Сър Уилям да успее да зададе друг въпрос, Понсен започна с най-перфектния си, отработен японски — и за учудване на Тайърър — да предлага начина за спасяване на честта, който той бе измислил:
— Почитаеми господарю, от името на моя господар скромно предлагам роджу да обмисли да заеме на Сацума първата вноска, една пета. Това, което ще предложите сега, ще ви даде време да получите останалото от Сацума, да вземете останалото от Сацума. Моля?
Този път всички забелязаха проявата на интерес у младия старейшина. Той веднага започна шепнешком да разговаря с другите. Андре видя, че Тайърър му се мръщи, така че французинът незабележимо поклати глава, мълчаливо молейки го да не се намесва. След миг Йоши каза:
— Навярно ще е възможно да предложим една двадесета след сто дни от неизплатения дълг на Сацума.
— Почитаеми господарю…
— Какво, по дяволите, казва той, Филип, а старейшината?
— Само секунда, Сър Уилям — сряза го учтиво Андре, искаше му се да го смачка. — Почитаеми господари, моят господар съветва да е една десета, платена след шейсет дни. Толкова съжалявам, моля да извините лошото ми произношение, но той много смирено моли, да.