С присвити очи Йоши каза:
— Благодаря на твоя господар. Срещата приключи.
Един офицер самурай извика:
— Керей! За почест! — и всички самураи се поклониха и останаха така, докато роджу се изправиха и се поклониха с премерена учтивост. Сър Уилям и посланиците нямаха друг избор, освен да отвърнат със същото, когато Йоши тръгна към една незабелязана досега врата зад подиумите й бързо изчезна. Самураите тозчас се изправиха и пак започнаха да ги наблюдават с подозрителна враждебност.
— Много задоволително, Сър Уилям — каза сърдечно Сьоратар на френски, хвана го под ръка, като се стремеше да го смути отново. — Добра работа.
— Твоите господари в Елисейския дворец газ ще пикаят, когато си поискаме десетте хиляди в злато отвърна Сър Уилям, леко засегнат, но не съвсем — като се изключат оръдейните салюти, бе направил огромна крачка напред. — Така или иначе, беше голям жест, Анри, макар и скъп.
Сьоратар се изсмя.
— Те твърдят, че ще изплатят двайсет гвинеи.
— Готово! Ще вечеряте ли с нас в Легацията? — Те си тръгнаха, без да обръщат внимание на високомерните, войнствени погледи.
— Благодаря ви, не. Тъй като приключихме с нашата работа, смятам да се върна в Йокохама днес, а не утре; има достатъчно време, а и морето е спокойно. Защо да чакате „Пърл“, елате на борда на моя флагман, можем да вечеряме по пътя, а?
— Благодаря ви, аз ще изчакам до утре. Искам да се уверя, че всичките ни момчета ще се върнат благополучно с нашия превоз.
Зад тях, незабелязан в навалицата, Тайърър чакаше Андре, коленичил, за да нагласи катарамата на обувката си; не бе разбрал, че Тайърър го гледа, и започна шепнешком разговор с японския преводач. Мъжът се поколеба, после кимна и се поклони.
— Домо.
Андре се обърна, видя как Тайърър го оглежда. За стотна от секундата се усети хванат натясно, после се усмихна и приближи към англичанина.
— Е, Филип, Мина много добре, нали? Мисля, че ти се справи отлично и със сигурност си прибавихме по някоя нашивка.
— Не аз, ти спаси положението. И моята чест, за което много ти благодаря. — Тайърър се намръщи разколебан, докато следваше колоната. — Макар че блестящо намери изход от задъненото положение, между казаното от теб на английски и казаното на японски имаше разлика, нали?
— Не чак толкова, mon ami, съвсем незначителна, не си струва да я споменаваме.
— Не мисля, че Сър Уилям ще се съгласи.
— Може би да, може би не. Може би грешиш. — Андре се засмя насила. — Не е разумно да тревожиш посланик, нали? Покритото мляко котките не го лочат.
— В повечето случаи да. Какво каза на преводача?
— Благодарих му. Mon Dieu, мехурът ми ще се пръсне, а твоят?
— Също — потвърди Тайърър, сигурен, че Андре го лъже за преводача. „А защо не? — мислеше си от новата гледна точка. — Андре е враг, ако не враг, то противник. Използва всеки нюанс, за да извлече полза и умилостиви Сьоратар, Франция и себе си. Съвсем честно. За какво ли е помолил тайно? Да предаде съобщение, да, но какво? Какво тайно съобщение? За какво бих помолил тайно аз?“ — Ти помоли за среща насаме с господаря Йоши, нали? — рискува той. — За теб и за господин Сьоратар.
Изражението на Андре Понсен не се промени, но Тайърър забеляза, че кокалчетата на дясната му ръка върху парадната сабя побеляха.
— Филип — рече му с половин уста. — Бях ти добър приятел, откакто си пристигнал, помогнах ти да започнеш да учиш японски, запознавах те с всичко тук, нали? Не ти се бъркам за тайния ти самурай Накама, макар да подочух, че имал и други имена. Не си ли…
— Какви други имена? — запита Тайърър, внезапно изнервен, без да разбира защо. — Какво знаеш за него?
Андре продължи, сякаш Тайърър не бе казал нищо:
— Не подпитвам нито теб, нито него, макар да те предупредих да внимаваш с японците, с всеки един от тях; имаше достатъчно време да ми разкажеш за него, ако искаше, като на приятел. Помни, че сме на една и съща страна, Филип, ние сме слуги, а не господари, ние сме приятели, ние сме в Япония, а тук гай-джин наистина трябва да си помагат един на друг — както аз те представих на Райко, която те заведе при Фуджико, нали? Хубаво момиче е Фуджико. Най-добре е да притежаваш малко галски реализъм, Филип, по-добре пази тайната информация за себе си, по-добре се пази от твоя Накама и помни какво съм ти казвал десетки пъти: в Япония мисли като японец.