А напомнянето на произшествието с шиши представляваше още една публична обида, защото бе добре известно, че Анджо не се е държал храбро, че е трябвало да се измъкне на сигурно място, че не се е сражавал с нападателите, а след като раненият е бил заловен, им е заповядал да го убият по най-долен начин.
— При някои обстоятелства, Йоши-сама, при някои, но се съмнявам дали пушката ти, пък и която и да е друга имат стойност тази вечер. Съмнявам се в това. Мога ли да попитам, какво целиш тази вечер? Да посетиш външните укрепления и да се върнеш? Или това е един от твоите начини да заминеш нанякъде?
И двамата знаеха, че Йоши не е длъжен да отговаря за движението си в или извън пределите на замъка.
— Зависи какво ще видя отвън — заяви Йоши рязко. — Може да се върна в собственото си владение за ден-два или напротив — разбира се, ще те осведомявам подробно.
— Ще липсваш на Съвета дори и за няколко дни. Имаме много работа; ако отсъстваш, ще се наложи сами да вземем решения.
— Днес следобед изяснихме, че няма нищо съществено; за щастие без петимата старейшини не може да се вземат важни решения.
— А договорът с гай-джин?
— Това също го решихме следобед.
Срещата на старейшините, след като гай-джин си бяха заминали, като никога бе весела и пълна със смях, че врагът се е опозорил, че още веднъж са надхитрили гай-джина. Анджо, Тояма и Адачи го поздравиха за майсторското справяне в сблъсъка и схватливостта му относно гай-джин, а Зукумура не каза почти нищо, само мърмореше като слабоумен от време на време.
Анджо ликуваше:
— Уговорката да им дадем дребно подаяние, за да се отървем от тях и от техните корабни в Йедо, докато подчиним Сацума, беше много умна, Йоши-сама. Много. В същото време определено отложихме тяхната заплаха да идат в Киото и те приеха, че вината е единствено в Сацума.
Тояма се обади:
— Значи обявяваме война на Сацума? Добре!
— Не, не война, има други начини да превием това куче. — Анджо беше изпълнен със самоувереност от новите си познания. — Ти излезе прав за гай-джин, Йоши-сама. Беше изключително интересно да се види как враждебността помежду им е едва прикрита под отвратителната им външност. Той и Тояма наблюдаваха срещата иззад подиума, стените там умишлено бяха прозрачни от вътрешната страна. — Противно. Дори зад преградата усетихме вонята им. Отвратително. Наредих тази приемна да се измие и столовете, на които седяха, да се унищожат.
— Отлично — присъедини се Адачи. — Като че ли мравки лазеха по кожата ми през цялото време, докато бях там. Йоши-сама, мога ли да попитам — тая маймуна Мисамото наистина ли ти казваше какво говорят гай-джин, всичко ли? Не можах да чуя нито дума.
— Не всичко — бе отговорил Йоши. — Достатъчно, за да получа някои предварителни указания, но само когато говореха на английски. Мисамото твърди, че повечето време говорели на друг език, той смята, че е било на френски. Това доказва още нещо: нуждаем се от доверени преводачи. Предлагам незабавно да открием езиково училище за нашите най-умни синове.
— Училище ли? Какво училище? — измърмори Зукумура.
Никой не му обърна внимание.
— Не съм съгласен — двойната гуша на Тояма се затресе. — Колкото повече вземане-даване имат нашите синове с гай-джин, толкова повече ще се опорочат.
— Не — рече Анджо, — ние лично ще подберем учениците — нуждаем се от доверени познавачи на варварските езици. Ще гласуваме: Бакуфу веднага да отворят езиково училище. Съгласни ли сте? Добре: така, а сега писмото на гай-джин: ще продължим с тактиката на Йоши-сама, в деня, когато трябва да пристигне, ще им съобщим, че ще го получат „колкото е възможно по-бързо“. Съгласни ли сте?
— Съжалявам, не — бе отговорил Йоши, — трябва да направим точно обратното. Ще им изпратим писмото точно навреме и ще им изплатим втората изнудваческа вноска също навреме.
Те го зяпнаха, а Зукумура промърмори:
— Писмо ли?
Йоши заговори търпеливо:
— Трябва да извадим от равновесие гай-джин. Те очакват, че ще закъснеем, а ние ще сме точни; това ще ги накара да повярват, че ще спазим уговорката за стоте дни, което, разбира се, няма да стане. Ще отлагаме ли, отлагаме, та дано окончателно ги влудим. — Те се засмяха заедно е него, дори и Зукумура, който не разбираше, защо се смеят — и още повече, когато Йоши им разказа колко пъти без малко да се разхили по време на срещата, като вижда как нетърпението им унищожава тяхната привидно изгодна позиция. — Без куче убиец господарят е толкова беззащитен, колкото кутре срещу човек с тояга.