— Какво? Какъв човек с тояга? — попита Зукумура, рибешките му очи зяпаха глуповато. — Какво куче?
Настроението на Йоши се изпари при мисълта, че се налага да понася този малоумник до края на дните му. Въпреки всичко той обясни, че без сила, с която да подкрепят своите жалби, и без желание да я използват враговете са безпомощни.
— Сила? Не разбирам, Йоши-сама. Каква сила?
— Сила — намеси се нетърпеливо Анджо — Сила! Техните оръдия и флотата им, Зукумура! О, няма значение.
Тояма, старият мъж, каза свирепо:
— Докато са без флотата си, можем да ги опожарим — те са неописуемо високомерни, с отвратителни обноски, а колкото до техния говорител… Радвам се, че не трябваше да присъствам, Йоши-сама. Мисля, че щях да избухна. Нека ги изпепелим още сега.
— Кой? Кого да запалим?
— Мълчи, Зукумура — каза уморено Анджо, — и само гласувай, когато ти кажа. Йоши-сама, приемам твоите доводи. Ще изпрати писмото на време и втората вноска от парите, за които ни изнудват, както е уговорено. Всички ли са за? Добре. Сега: след като се справихме с гай-джин и шогунът и принцесата са в безопасност на Северния път, следващата седмица няма много неща за вършене.
— Погрешно беше, че им позволихме да заминат, и те ще се върнат, за да ни преследват — каза Йоши.
— Тук грешиш. Моля те изготви план как да поставим на колене онова куче Санджиро и Сацума. Гласувам да се срещнем след две седмици, освен ако не изскочи нещо спешно…
По-късно, докато се прибираше в покоите си, Йоши не можа да измисли никакъв вероятен спешен случай, който би могъл да изисква присъствието му в Йедо — дори втората тайно прошепната покана да посети френския флагман, която той нито бе приел, нито бе отказал, а бе отложил отговора си за след седмици, не беше спешна, — така че реши без отлагане да се заеме с плана, който той и съпругата му, Хосаки, бяха измислили. Сега Анджо и неговите стрелци му препречваха пътя. Какво да прави?
— Лека нощ, Анджо-сама — рече Йоши, вече взел решение. — Както винаги, ще те държа в течение. — Прикри тревогата си и макар да се чувстваше незащитен, пришпори коня си напред, като се насочи към далечната арка. Никой от стрелците не помръдна, чакаха заповеди. Неговите мъже и двата паланкина го последваха, чувстваха се също толкова беззащитни.
Анджо ги наблюдаваше как вървят. Вбесен. „Ако не бяха тези пушки, щях да го арестувам според плана. По какво обвинение? Предателство, заговор срещу шогуна! Но Йоши никога не би допуснал да го изправят пред съда, о, не, толкова съжалявам, глупаците ще го пречукат, докато той се опитва да избегне правосъдието.“
Внезапно пронизваща болка в червата му го накара слепешком да потърси място за сядане. „Бака лекарите! Сигурно има лек“ — помисли си той, после обсипа с още ругатни Йоши и мъжете, които бяха изчезнали под далечната арка.
Сега Йоши дишаше по-добре, студената пот вече не се стичаше по гърба му; Той подкара коня в тръс по-навътре в укрепленията, покрай слабо осветения коридор, покрай други конюшни и сарачници, докато стигна до последната стена. Стената беше облицована с дърво. Мъжете слязоха от конете и запалиха факлите си от пъхнатите в скобите на стената.
С камшика си Йоши посочи издутина от едната страна. Помощникът му скочи от коня и рязко я дръпна. Цяла част от стената се отметна навън и откри тунел, достатъчно висок и широк, та двама мъже да яздят редом. Йоши веднага пришпори коня си. Когато паланкините и последните мъже преминаха и вратата се затвори, той въздъхна с облекчение. Едва тогава прибра пушката в кобура.
„Ако не беше ти, Пушка-сан, помисли си с нежност — можех да съм мъртъв, а в най-добрия случай — затворник. Понякога виждам, че пушката е наистина по-добра от меча. Ти си заслужи име — древен шинтоистки обичай е да се дават имена на определени мечове или оръжия, дори на дървета или скали. Ще те наричам «Нори», което означава също «водорасло» и е игра на думи с името на Нори Анджо — ще ми напомня, че ти ме спаси от него и че един от твоите куршуми е предназначен за него, за сърцето или главата му.“
— Ийе, господарю — възкликна неговият военачалник, яздейки успоредно с него. — Беше чудесно да се види вашият изстрел!
— Благодаря ти, но на теб и всички воини бе наредено да мълчат, докато не ви разреша да говорите. Ти си понижен. Отивай отзад. — Оклюман, мъжът забърза. — Ти — рече Йоши на помощник-командира, — сега ти си моят военачалник. — Той се извърна на седлото си и продължи начело.