— Няма да те разочаровам, господарю — измърмори Мисамото посивял, част от ужаса му се предаде и на двамата миньори.
— Кажи на тия двамата, че са в пълна безопасност и че ти ще им бъдеш помощник и учител, няма защо да се боят, освен ако не се подчиняват. Кажи им, че се надявам на бърз успех в търсенето.
— Шефът казва, че няма защо да се боите.
— Тогава защо си се подмокрил?
— Ти си се подмокрил. Аз… на мен сте поверени, така че помислете за шибаните си обноски.
— По-добре внимавай за своите, щото, като останем сами, ще те нахраним, с топките ти. Къде е проклетата кльопачка и къде е пиячката, и де ги курвите, дето ни ги обещаха?
— Скоро ще получите предостатъчно и най-добре е да сте учтиви с тези… момчета — каза предпазливо Мисамото. — Те са като котка с оса в задника. И шефът казва, че е най-добре да не се пипкате, ами да намерите златото.
— Стига да има злато, ще го намерим, Уотинабей, драги. Пък като няма, няма, нали, Чарли?
— Извини ме, господарю, те много благодарят за твоята любезност — съобщи Мисамото, вече не толкова изплашен. Внезапно съобрази, че щом ще ги придружава, пръв ще научи за удара. — Те ще се опитат да намерят съкровището колкото е възможно по-скоро. Почтително питат дали могат да хапнат и пийнат малко и кога могат да започнат.
— Подчертай им, че им се плаща, за да са търпеливи, учтиви и усърдни. Научи ги как да се държат, как да се покланят и така нататък. Ти отговаряш за това.
Когато Мисамото се подчини, Йоши махна на своя помощник, който измъкна две къси наметала, специално ушити от Хосаки, подобни на жилетки с връзки по тях. Отпред и отзад имаше ивици с изписани върху бледа коприна йероглифи, които гласяха: „Този гай-джин е личен слуга и златотърсач, под моя защита, на когото е разрешено, снабден с официални придружители с точни документи, да търси злато навсякъде в моето владение. На всички се заповядва да му помагат в тази работа.“
Всяка ивица носеше неговия печат.
— Кажи им, че трябва да ги носят винаги и така ще си осигурят безопасно преминаване — обясни какво е написано.
Мисамото пак се подчини, без да мисли, и показа на двамата мъже как да ги облекат. Те предпазливо се преструваха на търпеливи и смирени, нещо, което бе чуждо на тяхната природа и възпитание.
— Чарли — прошепна корнуелецът, оправяйки връзките, едва помръдваше устните си, докато говори, като повечето бивши затворници — той бе излежал четири години с усилен труд в австралийски затвор за незаконно присвояване. — Заради едното пени, заради шибаната лира.
Американецът неочаквано се ухили:
— Надявам се, че е повече от една лира, друже…
Йоши ги наблюдаваше. Остана доволен и махна на Мисамото.
— Вземи ги със себе си и чакайте в двора.
Щом излязоха, след като се поклониха подобаващо, без този път да им се помага, Йоши изпрати всички надалеч, за да не подслушват, и остана насаме с Инеджин.
— Седни, стари приятелю. — Той махна към стъпалата, където възрастният човек можеше да седне удобно — левият му хълбок бе пострадал при падане от кон, което не му позволяваше да коленичи. — Добре. Е, какви са новините?
— Всичко и нищо, господарю. — От три века Инеджин и неговите предци бяха служили на този клон от рода Торанага. Като хатамото той не се боеше да говори истината, когато задълженията му го изискваха. — Земята е обработена усърдно и наторена, както трябва, посевите растат, но стопаните казват, че тази година ще настъпи глад дори тук, в Куанто.
— Голям глад ли ни чака?
— Тази година ще се нуждаем от ориз отвсякъде, за да се спасим, а другаде ще бъде далеч по-зле.
Йоши си спомни какво му бе разказала Хосаки, доволен от нейната далновидност и благоразумие. Радваше се и че има васал като Инеджин — рядко се среща човек, на когото да се довериш безусловно, още по-рядко — да говори истината, истината въз основа на достоверни знания, а не заради лични изгоди.
— Друго?
— Всички предани самураи кипят от нетърпение заради безизходицата между Бакуфу и непокорните господари на Сацума, Чошу и Тоса, техните самураи също са недоволни главно заради обичайния проблем: данъците, определени преди век причиняват все по-големи затруднения, става все по-трудно да се плаща лихвата при все по-нарастващите дългове и да се купува ориз и храна при непрекъснато растящите цени. — Инеджин бе добре запознат с трудностите, тъй като по-голямата част от разпръснатото му многобройно семейство, все още със самурайски ранг, страдаше сериозно. — С всеки ден шиши печелят нови привърженици ако не явно, със сигурност подмолно. Селяните са съвсем покорни, търговците не толкава, но всички, с изключение на повечето търговци в Йокохама и Нагасаки искат да изгонят гай-джин.