— А соно-джой?
След пауза старият мъж каза:
— Както много неща на земята, господарю, този боен призив е отчасти правилен, отчасти погрешен. Всички японци мразят гай-джин — те са по-лоши от китайците, По-лоши от корейците, — всички искат те да си идат, всички почитат Сина на небето и вярват, че Неговото желание да ги изгони е правилна политика. От твоите двайсет човека тук тази вечер предполагам, че двайсет биха подкрепили тази страна на соно-джой. Както би сторил ти самият, доказвайки, че шогунатът е този, който упражнява светската власт, за да осъществи желанията на Императора според процедурите, заложени от шогуна Торанага…
— Съвсем правилно — съгласи се Йоши, но в дъното на душата си осъзнаваше, че ако зависеше от него, никога не би допуснал първия договор, така че никога да не се налага Императорът да се намесва във въпроси на шогуната, и никога не би позволил на подлеците в обкръжението на Сина на небето да Го заблуждават.
Въпреки това в противовес на соно-джой, ако имаше власт, Йоши би поканил някои от гай-джин, докато не е станало късно. Но само според неговите условия. И само заради търговия, която желаеше. „Само с флота и оръжия като техните — помисли си той — ще ги изхвърлим от нашата страна, ще ги изгоним от нашите морета и най-сетне ще осъществим своята историческа предопределеност — да поставим Императора на Драконовия, трон в Китай. И тогава с техните милиони и с нашето бушидо ще подчиним целия гай-джин свят.“
— Продължавай, Инеджин.
— Няма кой знае какво, което вече да не си чул, господарю. Мнозина се страхуват, че момчето шогун никога няма да стане мъж, много се безпокоят от недотам мъдрия Съвет, мнозина са смаяни, че твоят благоразумен съвет да не пътува до Киото в качеството си на молител е бил погазен, мнозина съжаляват, че не ти контролираш роджу, за да извършиш принудително необходимите промени: да направиш Бакуфу почтени и умни и да спреш разложението.
— Шогунът си е шогун — сряза го Йоши. — И всички са длъжни да подкрепят него и неговия Съвет. Той е нашият законен господар и трябва да бъде подкрепян.
— Напълно съм съгласен, господарю, просто излагам мнението на самураите, доколкото мога. Неколцина искат Бакуфу и шогунатът да бъдат премахнати. Само шепа дръвници вярват, че Императорът ще може да управлява Нипон без шогуната. Дори сред шиши малцина вярват, че шогунатът наистина трябва да се унищожи.
— Е, и?
— Изходът е очевиден: някоя силна ръка трябва да поеме властта и да управлява, както шогунът Торанага е управлявал. — Инеджин нагласи крака си по-удобно. — Моля да ме извиниш за дългите приказки. Мога ли да изразя каква чест е за мен твоето посещение?
— Благодаря ти, Инеджин — каза замислено Йоши.
— Няма ли вести, че някои даймио събират сили срещу нас?
— Няма мобилизация, господарю, не в този район, обаче чувам, че Санджиро е вдигнал на крак цяла Сацума за война. — А Чошу?
— Не още, но Огама отново е подсилил гарнизонните си поделения, които държат „Портите“, и увеличава броя на бреговите батареи в Шимоносеки.
— Ах! Неговите холандски оръжейници!
Инеджин кимна.
— Съгледвачи ми донасят, че те обучават неговите артилеристи, и произвеждат по четири оръдия на месец в новия арсенал на Чошу. После ги откарват на редутите. Скоро Проливите ще станат непревземаеми.
„Това е и добре, и зле — помисли си Йоши, — добре е, че има такава възможност, зле е, че е във вражески ръце.“
— Огама възнамерява ли да увеличи нападенията на корабите?
— Засега уж нямало. Но е наредил на своите батареи да унищожат всички кораби на гай-джин и да затворят Проливите завинаги, щом им изпрати паролата — Инеджин се наведе напред и тихо съобщи: — „Пурпурно небе.“
Йоши зяпна.
— Същата, която е използвал шогунът Торанага?
— Така се шепне от ухо на ухо.
На Йоши му се зави свят. „Означава ли това, че както моят предшественик, Огама възнамерява да предприеме също такова внезапно и всеобщо изненадващо нападение — като наградата пак ще е върховната власт?“