Когато двамата останаха сами, Акимото стана сериозен:
— Може би ще промениш намеренията си, не мисли за пистолет. Нека опитам да убедя Ори да се срещне тук с нас.
Хирага поклати глава, радваше се на добродушния си братовчед.
— Ори има пистолет, той ще го използва срещу нас, щом ни срещне. Опитах по всички възможни начини да го подмамя вън от Пияния град, но не успях. Ако му устроя засада с пистолет там, ще изглежда, като че някой гай-джин го е направил. Все някой ден пак ще се опита да се добере до онова момиче и с мен е свършено.
— Може би ще се измори от чакане. Наредих на всички в селото да го наблюдават, но никой не може да го измъкне по море.
— Имаш ли вяра на селянин?
Акимото каза мрачно:
— Тогава, щом намериш пистолет, нека го направя аз. — Той беше много по-едър от Хирага, който едва го позна: и той бе подстригал косата си по подобен начин.
Накрая Хирага бе заговорил моряка на брега; престори се на китайски търговец от Хонконг и осъществи сделката с единственото условие пистолетът да не е краден. Но, разбира се, че щеше да е краден…
Акимото го чакаше в тяхната постройка в един сокак на селото, която бяха наели за месец.
— Ийе, братовчеде, моля да ме извиниш — засмя се той, — няма защо да те питам дали си го получил, но изглеждаш толкова смешен с тези дрехи, ако можеше да те види някой от нашите другари шиши…
Хирага вдигна рамене.
— Така минавам за чирак на гай-джин. Всички гай-джин и чираците се обличат така в Пияния град. — Той се настани удобно, дрехите му жулеха чатала. — Не разбирам как могат да носят, такива груби дрехи и неудобни панталони и тесни палта през цялото време — а когато е горещо, ийе, ужасни са — пот се лее като от чешма. — Докато говореше, Хирага провери как действа колта, претегли го, прицели се. — Тежък е.
— Саке?
— Благодаря ти, после мисля да си отдъхна до залез-слънце. — Той зареди револвера, изгълта няколко чашки със саке и легна доволен от себе си. Затвори очи. Започна да медитира. Изпита пълен покой и се остави да бездейства. Навремени заспиваше. По залез-слънце се събуди. Акимото все още бе нащрек. Погледна навън от малкото прозорче. — Няма да има буря и дъжд тази вечер — каза той, после измъкна шал и го завърза около главата си, както бе видял, че постъпват гай-джин от ниско потекло и моряците.
Внезапно Акимото се изплаши:
— Ами сега?
— Сега — отвърна Хирага, като скри револвера в колана си, — сега отивам за Ори. Ако не се върна, убий го ти.
Повечето селяни по улицата не го разпознаха, малцина, които го познаха, се поклониха притеснено като на гай-джин, а не като на самурай, както им бе наредено. В европейската си премяна за повечето гай-джин изглеждаше просто един евразийски или китайски дребен търговец от Хонконг, Шанхай или Манила; видът на дрехите му и поведението подсказваше неговото положение и състояние. „Но никога не забравяй, Накама-сан — предупреждаваше го Тайърър постоянно — колкото и богат да изглеждаш, елегантните дрехи няма да те предпазят от заяжданията и обидите на лентяите в Пияния град или някъде другаде, щом си самичък.“
Когато за пръв път тръгна да търси Ори, след като шоя му съобщи, че Ори не се е подчинил, той се втурна като вихър в Пияния град с дрехите на Тайърър. Почти веднага бе притиснат от свадлива шайка пияници, които го заобиколиха с подигравки и ругатни, а после го нападнаха. Избави го само майсторското карате, още неизвестно за гай-джин бойно изкуство, той се оттегли, кипнал от гняв, с две счупени глави и един осакатен мъж по дирите си.
— Разбери къде точно е Ори-сан! Веднага — бе казал на шоя. — Какво прави и как живее?
На следващата вечер шоя начерта несръчна карта:
— Къщата е тук, на този ъгъл, обърната към морето, близо до кея. Това е странноприемница за изпаднали. Ори-сан е наел стая, плаща двойно — така ми казаха. Много лошо място, Хирага-сан, винаги е пълно със зли мъже. Не можеш да отидеш там без предварително обмисляне. Важно ли е да го измъкнем оттам?
— Да, твоето село е изложено на опасност, докато той е тук.
— Со ка!
Два дни по-късно шоя му съобщи, че през нощта къщата на Ори изгоряла, в руините намерили останките на трима души.
— Казаха ми, че „туземецът“ е един от тях, Хирага-сан — спокойно рече шоя.