— Да дойда ли утре? Утре?
Той сви рамене и й посочи вратата, ранената му ръка бе зараснала и по-добре от всякога, макар да не боравеше със същата сила и бързина с меча, но я биваше срещу среден фехтовач и се справяше с пистолета. Той лежеше на масата и винаги му бе подръка.
Жената се насили да се усмихне и излезе заднишком, мърморейки благодарности, доволна, че се измъква без побой и без гнусните перверзии, от които се бе опасявала.
— Не се бой, Гърти — бе й казала мадам. — Китайците са като всички други, понякога са претенциозни, но този негодник е богат, така че само му дай каквото иска, и то бързо, той е богат, така че го стори добре.
Не се наложи да прави нещо особено, освен да понесе със стоицизъм обезумялото му пъхтене, и да симулира удоволствие.
— Сполайти, скъпи. — Тя излезе, мексът бе скрит в мръсния корсаж, който едва покриваше провисналите й гърди, а стискаше в ръката си друга монета с една двайста от неговата стойност.
На площадката отвън стоеше Тайми, груб евразийски моряк със смесена, но преобладаваща китайска кръв. Той затвори вратата и я сграбчи.
— Затваряй си човката малка курво — изсъска той, опитваше се да й отвори ръката и да вземе монетата, сетне я напсува на китайски и гърлено на английски, че е припечелила прекалено малко: — Аййиая, защо не си задоволила господаря? — После я удари и тя залитна, едва не падна от стълбите, но щом се озова в безопасност, се обърна и го изруга с още по-силна злоба.
— Ще кажа на мадам Фъдърингил за теб, тя ще те оправи.
Тайми плю след нея, почука и отвори вратата.
— Мусуме добро, господарю, нали? — попита мазно.
Ори седеше на стара маса до прозореца. Носеше смачкана риза и панталони, бе бос, късият му меч висеше в ножницата на колана. Кесийката с парите лежеше на масата. Видя присвитите очи, които се взираха в нея. Нехайно измъкна друг мекс и го подхвърли. Широкоплещестият мъжага го хвана ловко, докосна си челото в знак на поздрав и се ухили, разкривайки няколко разядени, пожълтели зъба.
— Благодаря, господарю. Плюскане? — той потърка големия си корем. — Плюскане, уакаримасу ка? — Те се разбираха със знаци и малко пиджин. Тайми бе главният му телохранител. Другият дебнеше в бара на долния етаж. Третият — навън.
Ори поклати глава.
— Не — използва единствената дума, която разбираше, после добави. — Биъра — и му махна да излезе. Останал сам най-сетне, се загледа през прозореца. Стъклото беше напукано и оплюто от мухите, едното му ъгълче липсваше; през него се откриваше мрачната фасада на друг разнебитен, дървен хан отсреща, на десетина ярда. Беше усойно; чувстваше се мръсен и го побиха тръпки при спомена за женското тяло, изпотено от близкия допир, без никакви изгледи за цивилизована японска баня след акта. Лесно можеше да се изкъпе в селото, на неколкостотин ярда отвъд Ничията земя.
„Но ще налетиш на Хирага и неговите съгледвачи, които само тебе чакат — помисли си Ори. — Хирага и Акимото и всички селяни, които заслужават да бъдат разпънати като обикновени престъпници за опит да провалят великите ми проекти. Отрепки! До един. Как посмяха да ме подпалят, да ме отровят с риба — ийе, карма, че котката я открадна, преди да успея да я спра, а след малко умря вместо мен в собствената си бълвоч.“
Оттогава се хранеше оскъдно, само с ориз, който си готвеше сам в едно гърне на камината, с малко задушено месо или риба, приготвяни за другите наематели в странноприемницата и за посетителите на бара; караше Тайми да ги опитва пред него като нова предпазна мярка.
„Храната е гнусна, мястото също, жената беше отвратителна, а аз мога единствено да изчакам още някой и друг и бавно да се побърквам.“ Погледът му се спря на чантата с парите. Устните му оголиха зъбите в злобна усмивка.
В нощта на пожара в предишния бордей спеше на походно легло в схлупена, мизерна ниша зад бара, която му струваше последните пари. Много преди останалите да се събудят, усетът му за опасност, изострен от детинство, го бе предупредил, изтръгвайки го от дълбокия сън, че пламъците вече лижат стълбите нагоре; видя, че още една запалена факла е хвърлена в основното помещение на бара.