— Защо се блъскаш, за Бога!…
— Още един проклет японец…
— Дай му да се разбере…
Докато ги умири, отстъпи и заобиколи, търсейки пътека в края на площада, Ори не тичаше по стъргалото, както бе предположил, насочвайки се към пожара, нито вървеше по пътя край брега — наистина бе изчезнал.
В компания Струан Джейми Макфей изтича нагоре по стълбите в полумрака след викове:
— Пожар!
Една петролна лампа се поклащаше в ръката му, само светилника бе запален по цялото стълбище и все още се олюляваше като пиян от трусовете. Изкачи се, хукна по коридора и блъсна вратата на Струан.
— Тай-пан, добре ли си?
В стаята цареше полумрак, но зловещ трепкащ пламък танцуваше по завесите на прозореца. Струан лежеше на пода зашеметен, полуоблечен за вечеря, разтърсваше глава и се опитваше да се съвземе; и двете петролни лампи бяха строшени, откритият фитил на едната пращеше иззад бюрото върху прогизналия от петрол килим.
— Май да — изпъшка Малкълм, — изглежда, съм си ударил главата, когато се прекатурих. Всемогъщи Боже, Анжелик!
— Ето, нека да ти помогна…
— Мога да се справя, виж нея, Джейми!
Джейми натисна дръжката на междинната врата. Бе залостено от другата страна. В този момент килимът се подпали, Струан се дръпна настрана, ругаеше от болка, но преди пламъкът да се разпространи, Джейми го стъпка. От бързане да измъкне Струан той го дръпна грубо.
— О, Господи, внимавай, Джейми!
— Извинявай, извинявай, не…
— Няма значение. — Струан се запъхтя, усещаше режеща болка в хълбока си, върху който бе паднал тежко, и още по-туптяща в стомаха — на това място никога не го бе боляло — както и обичайната под зарасналия, но възпален белег.
— Къде е пожарът?
— Не зная. Бях долу ко…
— По-късно… Анжелик!
Джейми изтича в коридора, димът откъм другия край го задави. Той удари по вратата й, после натисна дръжката — и тук залостено отвътре. Блъсна с рамо близо до касата и вратата се отвори. Будоарът й бе празен, само отстрани все още светеше петролна лампа, петролът капеше по тапицираното писалище, друга лежеше на парчета на пода, навсякъде имаше разлят петрол. Той угаси горящия фитил и се втурна в спалнята. Тя се бе подпряла на леглото, пребледняла като пеньоара си, с очи, вперени в люлеещия се светилник, който неуместно весело просветваше.
— Добре ли си, Анжелик?
— О, Джейми… — обади се тя колебливо, гласът й звучеше сякаш отдалеч, — да, добре съм, просто бях полегнала, преди да се облека за вечеря, после стаята започна да се люлее. Аз… аз мислех, че сънувам, после лампите се строшиха и… mon Dieu, чух как сградата се размества и това ме изплаши най-много… О, а Малкълм…
— Добре е, облечи се по-бързо. Бърз…
Пожарната камбана заби за пожар откъм близката дирекция на пристанището и това ги стресна. Тя изведнъж долови мириса на дим и чу приглушените викове отвън, зърна пламъка през завесите на прозореца и ахна:
— Горим ли?
— Няма страшно засега, но най-добре се облечи по-бързо и ела в съседната стая, ще дръпна резето от междинната врата. — Джейми хукна навън. — Тя се смъкна от леглото. Под пеньоара си носеше гащи и риза. Пъргаво се вмъкна в кринолина, вече приготвен за нея, и си взе шал.
— Добре е, тай-пан. — Джейми издърпа резето на междинната врата. — Облича се, нека ти помогна да слезеш…
— Когато тя се приготви.
Джейми понечи да каже нещо, промени намерението си и двамата все още бяха под въздействие на сблъсъка от обяд и не бяха подготвени за компромиси. Джейми отвори прозореца. В предната градина и по улицата отдолу кръжаха чиновници и прислужници. Варгас бе сред тях, зяпачи и хора от различните легации се събираха, но не видя никакви пламъци. — Варгас! — изкрещя той. — Къде горим?
— Не сме сигурни, господине, май е само част от покрива. Пожарникарите с капитана си са вече там, но горният етаж на Брок пламти.
Джейми нямаше как да погледне в съседство, затова изтича в будоара на Анжелик и дръпна завесите. Пожарът бе обхванал предната фасада на Брок — двуетажна постройка подобна на тази на Струан, точно където навярно се намираха господарските спални. Дим се виеше от отворените прозорци. Джейми видя екипи от мъже, подаващи ведра с вода, опитвайки се да потушат пожара. Норбърт Грейфорт се разпореждаше — пожарникарите на Брок бяха обучавани редовно и безжалостно, както Джейми бе обучил хората на Струан. Раздухвани от бриза пламъци се измъкваха с дима и се извиваха през двора към Струанови.