— Ама че късмет — да изгорим заради техния шибан пожар — помисли си той кисело и се надвеси от прозореца.
— Варгас — извика Джейми, — събери хората и донесете вода тук горе — поливайте тази страна! Когато се оправим, помогни на Норбърт. — „Дай Боже негодникът да изгори и всички Брокови заедно с него. Тъкмо ще се реши глупавият дуел за вечни времена.“ Оттук не се виждаха други пожари, освен един в края на стъргалото в Пияния град и два в Йошивара. Миризмата на горящо дърво, петрол, дрехи и катран, който използваха за покривите, бе завладяла всичко, макар бризът да довяваше мирис на солено море. Вниманието му неумолимо се върна към пожара у Брок. Вятърът все повече приближаваше пламъците към тях. Щеше му се да затихнат, боеше се от огъня — фермичката, в която се бе родил, бе изгоряла в една ужасна зимна нощ през детството му, баща му, мъртвопиян, както обикновено, и по-малкият му брат загинаха; той, майка му и сестра му едва спасиха себе си и едно-друго от покъщнината; скоро им се наложи да идат в приют, последваха ужасни години, докато да им помогне Камбъл Струан, роднина на Дърк Струан, в чиято земя баща му се бе претрепвал от работа.
— Варгас! Побързай, за Бога!
— Идвам, господине!
Сега стъргалото бе претъпкано, всички на улиците бяха петимни да помагат и да дават съвети, други с много врява се строиха в редица с ведра, за да черпят от огромния резервоар с морска вода, който бе съвсем наблизо; военни части от палатковия лагер се присъединиха към тълпата. Самураите се притичваха към тях на помощ от Северната порта — всеки пожар бе заплаха и за тях. На юг, от другата страна на канала, една от къщите в Йошивара гореше ярко, вятърът донасяше викове и тревога, но пламъкът изглеждаше овладян и не представляваше голяма опасност и, слава Богу, далеч от мястото, където навярно бе Неми.
Потта се лееше по гърба му. От облекчение, че Малкълм е в безопасност, му прилоша. От обяд седеше умислен в кабинета си, ядосан, че планът му за златотърсачите бе разкрит, тревожеше се за дуела и собственото си бъдеще. Никога досега не си бе представял, че ще се забърка в подобна кавга, нито че ще бъде принуден да напусне Търговската къща и Япония, освен заради здравето си или някакво произшествие; смяташе да се оттегли след пет години в най-зрялата си възраст — на четиридесет и четири, след двайсет и петгодишна добра служба, издигайки се стъпка по стъпка. А ето — Малкълм се бе отчуждил, Тес Струан се гневеше на Макфей — значи повишението му, оттеглянето му — цялото му бъдеще бе поставено на карта.
„Какво да правя“ — тревожеше се Джейми, а после земетресението обърна света с главата надолу; мисълта за тленността на човешкия живот не му излизаше от главата; когато, трусовете спряха и успя да се задържи на крака, споменът за дълговете, които той и семейството му имаха към Струан, го накараха, да изтърчи на горния етаж, ужасен за сигурността на Малкълм — в крайна сметка младежът бе поверен на него и беше почти инвалид. „Тай-пан ли? Извини ме, Малкълм, но Норбърт е прав, майка ти командва. Ако не бяха те ранили, щеше да хукнеш за Хонконг, когато тя настоя, всичко това нямаше да се случи, щеше да поемеш юздите и след около година щеше да…“
— Джейми… можеш ли да ме закопчаеш?
Той се обърна слисан. Анжелик стоеше на прага с гръб към него, отпред придържаше кринолина към голите си рамене, а отзад бе разкопчана. За секунда той едва не изкрещя. „Остави тази проклета рокля, за Бога, горим!“ Но се въздържа, само бързо закопча горното копче и я загърна с шала, заведе я в съседната стая, там тя веднага се хвърли в прегръдките на Малкълм. Група мъже притичаха край отворената врата с пълни кофи.
— По-добре се махайте, сър… — изкрещя някой.
— Време е да вървим, тай-пан, всичко наред ли е?
— Да. — Малкълм забърза към вратата, доколкото можеше. С двата бастуна се движеше бавно — прекалено бавно за надвисналата над тримата опасност, Струан го знаеше най-добре. Над главите им се чуваше тропот от тавана, мъжете тичаха тежко, миризмата от пушека се усили и тревогата им нарасна.
— Джейми, изведи Анжелик. Аз ще се оправя сам.
— Облегни се на мен и…
— За Бога, направи го, после се върни, щом трябва!
Джейми почервеня. Хвана я за ръка и двамата изскочиха в коридора, мъжете ги настигнаха с празни кофи, други се клатушкаха насреща им с пълни.