„Пълен глупак“ — помисли си Сър Уилям.
— Веднага слизам, на брега.
Марлоу каза:
— Ще изпратя отряд матроси с вас, сър. Дежурният!
Вратата на кабината се отвори на часа.
— Слушам, сър!
— Флотският капитан и десет моряци със сигналист бегом на мостчето на главната палуба! — После се обърна към Джейми: — Къде точно е размирицата?
— В южния край на селото, близо до Ничията земя.
— Сър Уилям, аз ще ви бъда подръка. Ако възникне неприятност, използвайте моя сигналист, за да открием артилерийски огън.
— Благодаря ви, но се съмнявам, че ще ми дотрябва подкрепление от флотата.
Джейми започна:
— Другата неприятност е…
— На катера ще ми кажете. — Сър Уилям беше вече на средата на главната палуба. — Ще вземем вашия. Напред към кея на Пияния град.
След малко катерът на Струан потегли с пълна скорост, моряците се тълпяха на кърмата, Сър Уилям, Джейми и Тайърър се разположиха сравнително удобно в кабината в средата на кораба.
— Е, Джейми, какво има още?
— Отнася се за уж опитомения самурай на Тайърър, Накама. — Джейми погледна бегло Филип. От шайката го нападнали, но той се измъкнал, взел отнякъде мечове и се сбил, съсякъл един пиян австралиец, но не тежко и щял да избие останалите, добре, че успели да избягат. Някои от тях си взели пушките, върнали се и едва не го пипнали, но той се оттеглил в един селски магазин. Смятаме, че с него може да има самураи — около десетина маниаци са заобиколили мястото, готови да го линчуват.
Сър Уилям зяпна от изненада:
— Линч? В подведомствената ми област?
— Да, сър! Убеждавах ги да го оставят на мира, но те ми рекоха да вървя на майната си. Накама не е направил първата крачка, Сър Уилям, видях го по Хай стрийт, така че съм сигурен.
— Добре — отсече Сър Уилям. — За щастие имаме един и същ закон за богатите, за бедните й за всеки, който е под закрилата ни. Ако го линчуват, ще линчуваме саморазправилите се с него. До гуша ми дойде от Пияния град и глупостите на тамошната сбирщина. Докато получим подразделение от пийлъри от Лондон, ще си създадем наша собствена полиция. Аз съм началникът Джейми, ти временно ще бъдеш полицейски заместник-началник заедно с Норбърт.
— За нищо на света, Сър Уилям…
— Тогава само Норбърт — каза ласкаво Сър Уилям.
— По дяволите, добре. — Джейми беше недоволен, знаеше, че тази работа щеше да бъде неблагодарна. — Норбърт, а? Чухте ли за Норбърт и Тай-пана?
— Какво пък става с тях?
Джейми му разказа за кавгата и поканата за дуел.
— Облозите са пет към едно, че ще се измъкнат някоя утрин призори и единият от тях ще падне мъртъв.
Сър Уилям вдигна очи към небето и каза отегчено:
— Три дни ме няма и всичко се обръща с краката нагоре. — Той се замисли за момент. — Филип, повикай и двамата в кабинета ми утре сутринта. — Филип и Джейми трепнаха от жлъчния му глас: — Предварително ги посъветвай да бъдат разумни, покорни, да се вслушат и да се придържат към моята кротка проповед. Кормчия! Поразмърдай се, за Бога!
— Да, да, сър…
— Взе ли ми куфарчето, Филип?
— Да, сър. — Тайърър благодари на Бога, че не бе забравил да го вземе.
Хирага надничаше през процепите на барикадираната врата на дюкянчето на шоя към крещящите, разярени мъже, въоръжени с пистолети и мускети. Пот се стичаше по лицето му. Душеше го гняв, беше немалко уплашен, макар да го криеше от останалите. Кръвта от леката рана в гърба избиваше на петна по ризата му — бе захвърлил редингота веднага, щом се втурна вътре, за да грабне някакви мечове. Шоя нервно стоеше до него, въоръжен само с рибарски харпун — на всички, освен самураите бе забранено да носят оръжия под страх от смъртно наказание.
В капана с тях бе попаднал посивяващ ашигари, пехотинец, който наблюдаваше Хирага със страхопочитание и смущение; страхопочитание заради умението да се бие и защото очевидно беше шиши, а смущение — защото бе облечен с дрехи на гай-джин, бе подстриган като тях и, изглежда, живееше в Колонията с гай-джин, макар да беше причината за тези неоснователни нападения.