„Смрадливи гай-джин — мислеше си той, — сякаш бака ронин е извършил безуспешен опит за кражба с взлом — разбира се, че е бил някой обикновен крадец ронин и не е дебнел момичето, какво ще прави цивилизован мъж с някое от техните момичета? Глупакът си е получил заслуженото за наглостта си, няма ранени, тогава за какво е цялото това насилие? Бака гай-джин!“
— Има ли изход отзад? — попита той.
Шоя поклати глава, лицето му пребледня. За първи път възникваше сериозно безредие с толкова много запенени гай-джин. А той беше пряко замесен: нали бе подслонил този шиши? Дори само вманиачени ронини да са били в къщата му, бе длъжен да докладва за тях — не само за тях, но и за всички непознати.
— Бакуфу непременно ще започнат разследване — бе изпъшкала жена му преди час, — длъжни сме да им дадем показания. Наказателните патрули са още в караулните на охраната. Ще загубим всичко, дори и главите си, Наму Амида Буцу! — Тя и най-голямата им дъщеря пазаруваха на зеленчуковия пазар, когато първата шайка се бе втурнала в селото, сипейки закани, преобръщаше кошовете със стока, блъскаше и буташе купувачите, и жените хукнаха към домовете си в паника.
— Толкова съжалявам, господарю — успя да изрече шоя, — заобиколени сме — има още гай-джин на задната уличка.
Освен дванайсетината мъже отвън, които ги притискаха, голяма част от населението на Колонията се бе събрало от двете страни на Ничията земя. Повечето бяха излезли да позяпат сеира, но вече мнозина се бяха увлекли по акъла на непреклонната група разюздани мъже и искаха отмъщение. Зад тях на селската улица се намираха двадесет самураи от охраната на Северната порта. Отпред стояха самураите от Южната порта. Никой от самураите не бе извадил меч, но всички стискаха дръжките начело с военачалниците. Същото се отнасяше и за войската срещу тях със заредени пушки, дузина кавалеристи бяха яхнали конете си и очакваха заповеди, генералът бе наблизо — всички самонадеяно и гръмогласно си търсеха повод за бой.
Отново старшият японски военачалник извика шумната тълпа гай-джин да се разпръснат, а генералът отново изкрещя заповеднически — сред гръмки одобрения, — че на самураите се нарежда да се разотидат. Никоя от страните не разбираше другата или пък не желаеше да я разбере.
Хирага чуваше само генерала сред възгласите и ропота. „Глупак — помисли си той, кипнал от гняв, — но не колкото тоя луд Ори. Добре стана, че умря, много добре! Глупаво беше да прави онова, което е извършил; и какво постигна — само неприятности, глупаво! Трябваше да го убия веднага, щом го хванах да носи нейния кръст — или в тунела.“
Когато тревожните писъци на Анжелик разцепиха нощната тишина, незабавно последвани от пушечни изстрели, Хирага и Акимото се снижиха по уличката до сградата на Струан; дотегнало им бе да лежат там и да чакат Ори с надеждата да го пресрещнат — не бяха видели как Анжелик отива в Легацията и предполагаха, че Ори е някъде наоколо, може би дори в сградата на Струан.
В последвалата суматоха те се присъединиха към нарастващата тълпа от недооблечени мъже, стичащи се към Легацията, работническите им дрехи и шапки ги прикриваха.
Слисани, Хирага и Акимото видяха как пристигат двамата лекари, а след малко тялото на Ори бе изтеглено на светло. Хирага тутакси направи знак на Акимото и двамата трескаво се измъкнаха в нощта. А щом се озоваха на сигурно място в селото, Хирага се развика:
— Да се прероди дано в отвратителен гай-джин, а не в самурай! Това ще раздвижи гнездото на осите. Промъкни се веднага в Йошивара, използвай тунела и се скрий, докато ти изпратя съобщение или дойда да те намеря.
— Ами ти?
— Аз съм един от тях — бе отвърнал Хирага с крива усмивка. — Тайра е мой защитник, както и водачът на гай-джин, всички го знаят, така че съм в безопасност. „Но явно съм сгрешил“ — помисли си сега горчиво, мъжете отвън ставаха все по-буйни.
Преди няколко часа, когато „Пърл“ се показа на хоризонта, той бе напуснал селото и бе тръгнал по Хай стрийт към Британската легация с цял списък изрази, които Тайърър го бе помолил да преведе, докато отсъства. Хирага бе потънал в мисли, доста нетърпелив да научи от първа ръка новините за срещата в Йедо, когато разярени лица на гай-джин го измъкнаха от унеса му.
— Това е японецът на Тайърър…