— Той не е ли самурай…
— Хей, маймуно, ти — да, самурай — хей…
— Като две капки вода си прилича с другия негодник…
— Господи, тъй е… същата прическа…
— Ще ви дадем да се разберете как ще пипате нашите жени…
Без предупреждение някой го блъсна в гърба и той падна, цилиндърът му се изтърколи и го стъпкаха на мръсния път. Това предизвика взривове от одобрителен смях, започнаха да го ритат, като се удряха един друг от бързане. Така Хирага получи секунда отсрочка. Възползва се от превъзходната си физика и младост, изправи се на крака и се промуши през кордона, а те го погнаха тромаво.
Хукна по уличката край Струанови към селото, самураите от охраната се спуснаха откъм двете порти да видят какво става. Други преследвачи бяха заприщили достъпа до скривалището на пистолета му, ето защо се втурна в магазина на шоя, сграбчи някакви неподходящи мечове и като вихър се хвърли в нападение. Безумният му щурм завари нападателите му неподготвени, той ги разпръсна, повали трима, рани един, а останалите отстъпиха. Някъде надолу по улицата един мъж стреля с мускет, куршумът не засегна Хирага. Започнаха да се събират още мъже с пушки, а в неразборията от самураи и гай-джин той и ашигари някак си успяха да се оттеглят в магазина.
Тримата мъже залегнаха, когато един куршум изневиделица строши инкрустираната ваза. В задната част на къщата проплака дете, но бързо го накараха да млъкне.
Навън крясъците се засилваха. Лънкчърч, доста разгорещен и както обикновено следобед замаян от бренди, изрева:
— Да ги подпалим… да подпалим негодниците, та да излязат…
— Ти смахнат ли си бе? Цялото Йокопоко ще се подпа…
— Да ги подпалим да излязат, за Бога? Кой има кибрит?
Когато катерът на Струан се люшна до кея на Пияния град, всички вкупом хукнаха към площада с моряците начело. Пред себе си видяха гърбовете на самураите, изправили се срещу отсамната шайка. Веднага капитанът пусна в ход техния план. По негова команда хората му се построиха в клин с готови за стрелба пушки, втурнаха се в пространството между двете страни и се извъртяха; върхът на клина заплашваше хората от Пияния град, които заотстъпваха и се разделиха на две с изплашени викове. Тайърър се втурна към самураите, също изплашени от внезапната поява на обучените войници, поклони се и извика високо на японски:
— Моля, господин военачалник, всички хора да останат тук в безопасност: моля, отдайте чест на моя господар, господаря на гай-джин.
Смутените самураи машинално се поклониха на Тайърър, а когато той се изправи, Сър Уилям, пламнал от непривичното тичане, спря за момент и изгледа самураите. Тайърър се поклони незабавно и ревна:
— Отдай чест!
Военачалникът и всичките му хора се поклониха, Сър Уилям също отвърна с поклон: самураите бяха овладени.
Сър Уилям тутакси се обърна и се пъхна в клина, който си бе отвоювал място и изтласкваше най-близкостоящите с пушки.
— Махнете се от пътя! Назад… назад! — крещеше младият капитан все по-възбуден. Стоеше зад върха на клина и тъй като според него пътят не се разчисти достатъчно бързо, извика: — Байонети, за стрелба!
Като един моряците отстъпиха две крачки, вдигнаха байонетите, прицелиха се в тълпата, всеки моряк си избра цел, застинаха като истукани в очакване да се завърти колелото на машината за убиване, прославяна и всяваща страх по цял свят.
— За стрелба!
Сър Уилям, Тайърър и Макфей притаиха дъх. Както и всички останали. Възцари се внезапна тишина. Тогава злият дух, вселяващ се във всяка тълпа, се изпари и мъжете се превърнаха просто в най-обикновено простолюдие, пръснаха се и хукнаха, накъдето им видят очите.
Капитанът не изчака.
— Пушки при гърди, след мен! — Той ги поведе тичешком към селото, където се бяха събрали повечето търговци, войници, дузина кавалеристи и самураи, все още стъписани от Сър Уилям и матросите му.
Моряците отново се построиха в клин, но щом приближиха откъм гърба на разбуненото множество, чуха генерала да крещи:
— За последен път ви заповядвам да се махате или аз ще ви разгоня… — Думите му потънаха във врявата на тълпата, готова всеки момент да избухне. Капитанът реши, че няма време за губене.
— Стой! Залп към небето. Огън!
Залпът помете врявата и яростта и прикова вниманието на всички, дори и на неподготвената кавалерия. Всички се завъртяха или залегнаха. А в тишината Сър Уилям, почервенял от гняв, закрачи горделиво в пространството помежду двете страни. По-надолу по улицата Лънкчърч и останалите се вцепениха от ужас. Лънкчърч държеше още един запален парцал в ръката си, готов да го хвърли; първият вече бе паднал на верандата до дървената стена и пламъците се разпространяваха. Като видяха Сър Уилям и моряците, те офейкаха по страничните улици, тичайки презглава към къщите си.