За миг мозъкът й се размъти — колко глупаво е, че не бе взела под внимание този проблем.
— Аз… няма да се нуждая от помощ, няма да има… нищо, освен шишетата и билките… и кърпи. Не разчитам на А Со, очевидно не мога да й се доверя, нито на когото и да било, освен на теб. Няма да ми е нужна помощ. — Нямаше търпение да започне лечението и да приключи веднъж завинаги.
— Не се безпокой, ще залостя вратата си и… ще й кажа, че ще спя до късно и да не ме безпокои, аз… всичко би трябвало да е свършило за няколко часа, до зазоряване, нали?
— Ако е рекъл Господ, така ми обясни мама-сан. Аз все още мисля да рискуваш с А Со.
— Ти не мислиш разумно, не. Ти си единственият, на когото се доверявам. Похлопай на вратата ми рано, ето така. Тя почука по масата три пъти, после още веднъж. — Ще отворя само на теб. — Анжелик нетърпеливо свали коприната. Вътре имаше две малки затворени шишенца и пакет с билки. — Ще изпия веднага едното шише и тогава…
— Mon Dieu, не — прекъсна я той отегчено, нервите му бяха опънати като нейните. — Трябва да направиш всичко поред, Анжелик. Първо сложи билките да се накиснат в гърне с гореща вода. След това изпий едното шишенце, изпий го бързо и не обръщай внимание, ако е ужасно на вкус, пийни подсладен с мед зелен чай или сладкиш, за да си оправиш вкуса.
— Имам малко швейцарски шоколадови бонбони, господин Ерлихер ми ги подари, ще свършат ли работа?
— Да, разбира се. — С носната си кърпа той попи потта от ръцете си, въображението му рисуваше всевъзможни зловещи картини. — Когато настойката поизстине, да речем, след половин час, изпий половината от запарката — тя също няма да е приятна на вкус. После си отдъхни и почакай, поспи.
— Ще настъпи ли реакция, ще почувствам ли нещо?
— Не, вече ти казах, не! Мама-сан каза, че обикновено нищо не се случва до няколко часа — ще бъде като… като силен стомашен спазъм. — Колкото повече говореше, толкова по не му харесваше, че се забърква. Ами ако стане някоя беля? Mon Dieu, надявам се да няма втори път — помисли си гнусливо и се опита да потисне лошите мисли и смущението си и да се държи като лекар. — Ще бъде като стомашен спазъм — продължи той още по-изпотен. — Така започва, Анжелик, със спазъм. Ще повторя пак: изпий първото шишенце, после половината настойка, половината, запомни и спазвай точната последователност — отпусни се и се опитай да поспиш, колкото си по-отпусната, толкова ще ти е по-лесно. Когато… спазъмът започне, изгълтай и другото шише, хапни малко мед или сладко, после изпий остатъка от настойката — на глътки, не наведнъж. Спазмите ще се засилят и тогава… тогава ще започне… Мама-сан каза, че ще прилича на по-тежко месечно неразположение, така… така че се приготви с… кърпа. — Той отново използва кърпичката си. — Задушно е тая нощ, нали?
— Студено е и няма защо да се изнервяш. — Тя отпуши едно от шишенцата и помириса съдържанието. Сбръчка нослето си. — Мирише по-лошо от парижка улична тоалетна през август.
— Сигурна ли си, че запомни последователността?
— Да, да, не се безпокой, ще…
Стресна ги почукване на вратата. Анжелик бързо грабна двете шишенца и пакета с билки и ги пъхна в чантата си.
— Влезте — рече Андре.
На вратата се извиси доктор Бабкот.
— Ах, Анжелик, прислужникът ми каза, че сте тук. Наминах с надеждата да ви видя. Добър вечер, Андре.
— Добър вечер, господине.
— А, докторе, аз наистина съм добре — рече тя, внезапно изпита угризение и безпокойство под проницателния му поглед. — Няма нужда да…
— Само исках да ви премеря температурата, да ви премеря пулса и да видя дали се нуждаете от успокоително. Винаги е най-добре да се провери. — Тя се възпротиви, но той добави твърдо и любезно: — Най-добре е да проверим, Анжелик, винаги си струва да се провери, няма да отнеме повече от минута.
— Елате тогава. — Тя пожела лека нощ на Андре и тръгна по коридора към покоите си.
А Со я чакаше в будоара.
— А Со — каза учтиво Бабкот на кантонски, — моля те да дойдеш, когато те извикам.
— Разбира се, уважаеми докторе. — Тя покорно излезе.
— Не знаех, че говорите китайски, Джордж — каза Анжелик, когато той седна до нея и започна да мери пулса й.
— Това беше кантонски, китайците имат много диалекти, Анжелик, стотици други езици, макар да разбират само един начин на писане. Интересно, нали?