— Да. Но слушай по-нататък: тя казва, че й дошло, но аз зная, че датите й са като моите. Изглежда невъзможно. Обикновено й идва редовно като на всяка млада цивилизована девственица, обаче… — А Со повъртя нервно блузата си — обаче сега си спомням, че последния път й бе оскъден, все едно че не дойде.
По-възрастната жена се оригна и използва клечка за зъби.
— Да не й дойде, да й е оскъден или нередовен при цялата тревога около раните на моя син и гнусните убийци варвари край нас е нормално, а не необикновено. — На масата между двете имаше най-различни паници с остатъци от обяда й: сладко-кисела супа, парченца пържено месо, смесено с пресни зеленчуци, риба в сос с джинджифил и соя, късчета свинско със сос от чер боб, скариди с чесън и ориз. — Обикновено нещо е, По-млада ми сестрице.
— Необикновеното е, че вчера сутринта, като отидох да й занеса чай и гореща вода за баня, трябваше да похлопам няколко пъти, за да я събудя, а тя не ме пусна да вляза в стаята й, само грубо ми подвикна: „Махай се!“, през вратата с вулгарния си глас, а… — А Со драматично понижи глас… — само минути по-късно Големият Остър нос, от ония чуждоземски дяволи, дето нашите чуждоземски дяволи ги наричат Жабари, почука тихо ей така. — Тя потропа три пъти, после още веднъж. — И му отвори веднага!
А Ток премигна:
— Веднага ли? Него? Жабарят? Пусна него, а тебе не? Ти видя ли го?
— Да, но той не ме забеляза.
— Аййиая! Хитро си постъпила. Продължавай, По-млада ми сестрице! — А Ток ловеше всяка дума. — Продължавай.
— Той постоя няколко минути, после изнесе нещо, завито в кафява коприна. Като крадец в най-тъмната нощ. Но не ме видя, че го следя — А Со пак млъкна, харесваше й — както на всички китайци — да споделя клюки и тайни. — Нито че тръгнах подире му.
— В името на всички богове, големи и малки, наистина ли? — А Ток наля две чаши мадейра, което те отпиха с наслада. — Да си жива и здрава, По-млада ми сестрице, нека никога твоята Нефритова Порта не те безпокои. Продължавай, продължавай!
— Той слезе на брега, качи се в лодка с гребла и загреба навътре в морето. След малко го видях да пуска нещото в морето.
— Не думай!
— Да. После загреба обратно. Но не ме видя въобще.
— Какво ли може да е хвърлил?
А Со се наведе напред към нея:
— Когато госп’жица ме пусна вътре, огледах внимателно. Леглото и нощницата й бяха прогизнали от пот, а тя изглеждаше, сякаш е изкарала треската от Хепи Вали. Личните й кърпи бяха вир-вода, по-тежки от обикновено. Нареди ми да изчистя всичко, да донеса гореща вода и да не пускам никого — дори тай-пана. Щом сторих нужното, тя се строполи на леглото и пак заспа.
— В това няма нищо странно, но тая работа с Острия нос — даа! — кимна А Ток дълбокомислено. — Цялата работа е като магарешко говно, отвън блести, но все си е говно. Ясно, отървал я е от нещо.
А Со се поколеба:
— А твоят уважаван син дали не е спал с нея?
А Ток се изкиска.
— Сигурна съм, че се е опитвал, но Златната катеричка няма да допусне Небесният му ствол да се наслади, отваряйки нейната Порта, макар че тя се перчи с нея при всяка възможност. Чувала съм го да стене името й в съня си, горкичкият. Отвратително, ако беше цивилизована, можехме да уговорим цената и да приключим с това.
А Со загледа как А Ток замислено отскубна парче от почти доядената риба с пръчиците си, осмука костта и я изплю в купичката си. По-младата жена с удоволствие би поделила с нея остатъците, техния готвач не го биваше никак.
— Как е готвачът ви напоследък? — попита тя невинно.
— Напредва. Кучето е от моето село, така че е обещало да се оправи. Обучавам го, разбира се. — А Ток направи гримаса. — Напразни усилия, По-млада ми сестрице. Как е господарката ти днес?
— Раздразнителна, както обикновено. Кръвотечението продължава, по-силно е от всякога. Докторът гигант дойде да я види тази сутрин, но тя не пожела да се срещне с него, заръча ми да го отпратя. Има нещо…
— Моят син видя ли я вече?
— Тя ще се срещне с него следобед.
— Добре, днес заради нея говори на своята стара майка като отровна змия. Острият нос и Катеричката в тайно съзаклятие? Мирише, мирише на нещо наистина. Дръж си очите отворени на четири, както и ушите нащрек, По-млада ми сестрице.