— Има нещо друго. — А Со развълнувано ококори очи. Бръкна в джоба си и сложи тапата на масата. Долната й част бе оцветена в черно до лилаво. — Намерих това под леглото, когато взимах нощното гърне.
Сбръчканото лице на А Ток се набръчка още повече от недоумение.
— Е, и?
— Помириши го, По-стара ми сестрице.
А Ток се подчини. Миризмата беше остра, стори й се позната.
— Какво е това?
— Не съм сигурна… но ми мирише на Тайната на луната. Мисля, че с тази тапа е било запушено шише, съдържащо Тайната на луната… и други билки.
По-възрастната жена зяпна:
— Очистителното? За помятане ли? Невъзможно! Защо ще й е да го прави?
— Много е позорно за твоя син да стане баща преди сватбата, нали? Ти знаеш каква врява вдигат чуждоземските дяволи за сватбата, скандалите и девствеността, никакво чукане преди венчавката — все мъжът бил виновен — какви глупости! Позор за сина ти. После трябва да се отговаря пред тай-тай Тес, както и пред отвратителния и отмъстителен чуждоземски бог.
Двете жени вдигнаха рамене. А Ток пак подуши тапата.
— Смяташ, че Острият нос е хвърлил шишенцето в морето?
— Липсва ми и една чаена лъжичка, навярно, за да вземе билките заедно с лекарството, поиска ми и гореща вода и мед.
— За да премахне лошия вкус в устата си! Аййиая! — А Ток мрачно заяви: — Моят син е… загубил си е ума по тази жена.
— Какво да правим?
— Почтено е, че ми каза. Ще пишем веднага на прославения Чжан и ще му изпратим тапата с първата поща. Той ще разбере дали си права и ще реши. — А Ток разтреперана наля още по чаша вино за двете. — Дръж си очите на четири, мълчи като мида и аз ще правя същото — нито дума на нея, на сина ми или на когото и да било, докато прославеният Чжан не ни нареди какво да правим.
Малкълм Струан куцукаше през Хай стрийт към сградата на компанията, тежко отпуснат на бастуните си. Небето беше облачно, лек вятър повяваше от морето, следобедът бе мразовит, а неговото смазващо безпокойство бе понамаляло, след като бе видял Анжелик, убедил се, че е добре, по-прекрасна от всякога, макар и бледа и сънлива. Той бе постоял съвсем малко, не искаше да я изморява.
Група търговци на коне учтиво задържаха поводите да му направят път и вдигнаха камшиците си в знак на поздрав.
— Добър ден, тай-пан — рече Лънкчърч, мрачен като останалите. — Ще дойдеш ли в клуба по залез-слънце?
— Какво не е наред? — попита Струан. Лънкчърч помръдна палеца си към тумбестия черен корпус на двумачтовия параход, закотвен в залива близо до фрегатата на Марлоу. На него се развяваше флагът на „Брок и синове“.
— Той носи новини. Норбърт е свикал събрание само за търговците без Сър Уилям.
— Възнамерявах да направя същото. По залез-слънце, добре, ще дойда — обеща Малкълм твърдо. „Океанската чародейка“ — всички, главни плавателни съдове на Брок носеха в името си „Чародейка“ докато компания Струан използваше „Облак“ — бе пристигнала ненадейно вчера късно вечерта с новини, поща и последните вестници от Хонконг. — Шибан глупак! Основните редакционни статии във всички вестници пишеха за адмирал Кетърър и много успешната атака на флотата срещу китайските пиратски гнезда в и около залива Мирс и че сега са на път за Шанхай за въглища. „Гардиън“ с едър ядовит шрифт обобщаваше проблема:
В писмо до губернатора адмирал Кетърър пише, че са понесли някои жертви заради китайските брегови батареи, въоръжени със съвременни оръдия — оръдията, произведени в Бирмингам, са придобити в Хонконг по честен или нечестен път от У Сунг Чой, водач на флотата на Белия лотос, който за съжаление не е нито заловен, нито убит.
Учудващо е, че заради такъв дребен инцидент (оръдията бяха извадени от строя от група слезли на сушата моряци) адмиралът препоръчва продажбата на всевъзможно оръжие и опиум да бъде обявена за незаконна и незабавно забранена из цяла Азия, особено в Китай и Япония, с най-сурови наказания за всяко нарушение.
На тази недопустима намеса в легитимната търговия, това безсъвестно обвинение към всички търговци в Китай — прочути със своята безпристрастност, с храбрите си, градивни способности в полза на Империята, със своята преданост към Нейно величество, Бог да я благослови, и с това, че поставят родната страна над печалбата — трябва да се противостои с най-остър език.
Редакторите биха искали да попитат адмирала: кой осигурява данъците, за да се плаща за най-огромните военноморски сили, които светът някога е виждал (на които той е без съмнение уважаван член, макар и видимо дезинформиран за жизненоважните интереси на Короната), без които нашата Империя ще престане да съществува: Единствено и винаги трудолюбивите търговци и търговията им…