— Кетърър е шибан глупак — рече Струан. — Този път Норбърт е прав. Може би сега Сър Уилям ще прогледне и веднага ще поиска замяната на адмирала. Сами се оправяме с японците тук, а Кетърър не ще да се помръдне, без да доуточни всички подробности.
— Със сигурност ни е нужен негодник с пипе — рече Лънкчърч. — Кетърър е шибан пръдльо.
Един от групата се обади:
— Хей, Чарли, той смаза пиратите, щом получи заповедта, ще направи същото и тук. Какво са още няколко месеца, а? Тай-пан — попита той разтревожено, — може ли да научим как е госпожица Анжел?
— Добре е, сега е добре.
— Слава Богу!
Новината, че е останала на легло, обходи цялата Колония вчера, а когато се разбра, че е отказала да приеме Бабкот, Хоуг и дори тай-пана, безпокойството нарасна.
— Господи, това е от жабарската им храна, отровена е…
— Не, заразила се е с тяхната чума…
— Жабарите не боледуват от чума, за Бога, имат само въшки…
— Всички сме въшлясали…
— Чух, че било холера…
Всеобщо облекчение овладя Йокохама същия ден по пладне, когато господин Сьоратар издаде официален бюлетин, който гласеше, че Анжелик е в добро здраве, просто страда от временно неразположение — шепнеше се от ухо на ухо, че чисто и просто й било дошло.
— Годеницата ми е добре — повтори Малкълм с гордост.
— Олекна ни — рече Лънкчърч. — Чу ли, че „Чародейката“ си заминава с вечерния прилив?
Малкълм погледна към морето, пак го обзе безпокойство. Снощи, щом чу за пристигането на кораба, едва не му прилоша от внезапната паника, че Тайлър или Морган Брок са на борда. Едва когато Джейми го увери, че няма такова нещо, започна да разсъждава трезво.
„Защо, по дяволите, се ужасявам от Тайлър Брок дори сега? — питаше се той отново и отново. — Когато бях малък — да, но сега Тайлър е малко по-висок от мен, макар и грозен, както винаги, с грубо лице и цапнат в устата, с голям тумбак, а единственото му око винаги е кървясало. Какво значение има? Като него има много в Хонконг, къде по-грозни. Много подобни врагове. Но те не ме плашат. Винаги е бил наш враг и го удържахме всеки път — и Дърк, и татко, и мама, и аз трябва да го спра, но… Всемогъщи Боже, мразя тоя негодник за всичката скръб, която е причинил на майка ми и на семейството.“
Пое си дълбоко въздух и се върна към „Океанската чародейка“.
— Тя не трябваше да тръгва още два дни.
— Така се говори.
— Но защо? Защо толкова бързат да влязат в пристанището, да натоварят и да отплават?
— Не зная, но това е удар в слабините.
— Скоро ще разберем. „До края на деня!“ — Малкълм прогони предчувствията си и пресече улицата. Бе се запътил към сградата на компанията, а над нея се извисяваше шпицът на „Света Троица“. Бе посетил сутрешната служба и се бе молил за Анжелик и за сили, а след това себе почувствал по-добре. „Но, Боже, порази всичките от Брок, нека убия Норбърт бързо и чисто…“
— Тай-пан!
Сепнат от своя унес, той се огледа. Филип Тайърър бързаше откъм Британската легация. — Извинявай, но ние всички просто искахме да узнаем как е госпожица Анжелик?
— Добре, добре е — отвърна Малкълм. Зад Тайърър съзря как Сър Уилям наднича насам от един прозорец на приземния етаж. Малкълм му махна с бастуна и несръчно вдигна палец. Посланикът му отвърна. Точно преди Сър Уилям да се прибере в стаята, Струан зърна друг мъж до него. — О, това ли е твоят питомец самурай Накама?
— Кой? О, да, да, той е. Тя наистина ли е добре?
— Всичко при нея е много добре, благодаря.
— Слава Богу, разтревожихме се до смърт. — Филип Тайърър грейна в усмивка, същински образец на цветущо здраве, румен, силен, по-висок от Струан, и то само защото последният вървеше и стоеше приведен над бастуните си. — Изглеждаш много по-добре.
— Де да беше така, Филип — подтикнат от неочаквана ревност Малкълм рече рязко: — Чувам, че Накама ви поднася всякакви сведения — на теб и на Сър Уилям?
Усмивката на Тайърър се стопи:
— Да, май е така.
— Уговорихме се, че ти ще споделяш сведенията с мен и с Джейми. Всичко. Е?