— Амии, да, да, така беше. Но Сър Уилям… той се опитва да разбере политиката на Япония…
— Политиката и търговията са като чифт ръкавици, Филип. Може би ще наминеш утре преди обяда? Ще ти бъда много благодарен за новините. — Той се насили да се усмихне. — Моля те, предай най-добрите ми пожелания на Сър Уилям, до утре.
Малкълм закрета по улицата, ядосан на себе си, че е бил толкова хаплив, до гуша му бе дошло да ходи с бастуни, после се изкачи по стълбите на компанията към стаите си. Гърбът и стомахът го боляха ужасно. „Както обикновено — помисли си той раздразнено, — а това не е причина да се зъбя на Филип. Той просто се опитваше да бъде мил. Няма значение, малко от еликсира на А Ток, и ще се оправя. Ще поканя Филип на вечеря…“
— Тай-пан!
— О, здравей, Джейми. — Малкълм се спря посред стълбите. — Чу ли, че „Океанската чародейка“ ще отплава рано? Може би с тазвечерния прилив?
— О? Тъкмо щях да ти кажа. Чух слуховете, опитах се да ги потвърдя чрез Норбърт, но той беше зает… Как е Анжелик?
— Добре е — рече разсеяно Малкълм. — По-добре да подготвим пощата, в случай че „Чародейката“ отплава рано.
— Ще се погрижа за всичко. Ще те взема веднага, щом чуя, че е вярно. — Джейми се намръщи, като видя колко е разстроен Малкълм.
— Изпрати някого при Анжелик за нейните писма. — Писмото й до майка му бе написано и препрочитано, докато и двамата бяха останали доволни. „Хубаво е“ — помисли си той.
— Тя наистина ли е добре, тай-пан?
— Великолепно. — Малкълм се усмихна, забравил мигновено и болките, и „Чародейката“. Тя изглеждаше вълнуващо в леглото си, свежа, макар и изнурена, щастлива и грижлива и толкова зарадвана да го види. — Каза, че до утре вечер ще се оправи, Джейми. Защо да не уредим голяма вечеря, а? За нас и, да речем, Дмитрий, Бабкот, Марлоу, ако е свободен, и Палидар, и двамата са добри момчета, макар че й се умилкват като кутрета.
— Ами Филип и Сър Уилям?
— Филип да, но не и Сър Уилям… не, я да ги зарежем и двамата. Ами граф Сергеев, бива го в шегите?
— Ако го поканиш, ще се наложи на всяка цена да включиш всички посланици — тогава не можеш да изолираш Сър Уилям.
— Прав си. Ще я направим обикновена вечеря, а с тях — друг път.
— Ще уредя всичко — заяви Джейми, доволен, че отново са в добри отношения. Заедно влязоха в покоите на Струан. Всички щети от пожара бяха възстановени, но все още се усещаше слаба миризма на пушек. — Ами Кетърър?
— Или ще пази нашите интереси, или ще изхвърчи. — Малкълм седна на бюрото си, започна да трупа писмата, които искаше да изпрати. — Майка ми вече ще се е срещнала с управителя и ще го е скастрила.
— Да.
Малкълм го изгледа рязко, усетил странна нотка в гласа му. След малко продължи:
— Любопитно е колко сме уверени, че ще го стори, и изобщо не сме уверени, че ще я убедя да одобри сватбата ми.
— Не знам какво да ти отговоря, тай-пан — рече Джейми, — ако ме питаш.
Малкълм кимна бавно. Загледа се в силното, добре оформено лице и силното, стегнато тяло и се запита дали ще бъде толкова силен на тридесет и девет — след деветнайсет години. — Получил си ново писмо от нея ли?
— Да. Боя се, че новините от „Океанската чародейка“ съвсем не са добри.
— О! Седни, Джейми. Какво пише тя?
— Съжалявам, но тя пак повтаря заповедта си да помогна на д-р Хоуг да те изпрати незабавно в Хонконг и потвърждава, че ме отстранява в края на месеца.
— Не й обръщай внимание. Ти й писа, както ти казах, че си под разпореждането на тай-пана, под мое разпореждане, нали?
— Да.
— Добре, аз сторих същото, и толкова. Навярно писмата ни са се разминали с нейното. — Малкълм си запали пура и забеляза, че пръстите му треперят. — Ти никога ли не си пушил?
— Не, опитах веднъж, ама не ми хареса.
— Забрави за уволнението. Какви са другите лоши новини?
— Събрах ти цялата кореспонденция и изрезки от вестниците. Търговията навсякъде върви на провал. Загубил се е „Препускащият облак“ — много е закъснял за Сан Франциско.
— По дяволите! — „Препускащият облак“ беше един от тяхната флота от клипери, двайсет и два кораба. Клиперите, тримачтови царици на морето, бяха много по-бързи на дълги океански курсове от тромавите параходи, които пренасяха и зареждаха с въглища. „Облакът“ бе натоварен с чай, коприна, подправки, все високо ценени стоки, а сега заради Американската война с астрономични цени — особено ако се отклонеше — за Юга. — Застраховката няма да покрие загубите ни, нали?