— Боя се, че не. Никоя няма да може, дори и от банка Лойд. Могат дори да претендират за намеса във войната. Там е военна зона.
— Аййиая! Това ще ни струва доста пари! Голям позор за екипажа. Нали Карадок му беше капитан?
— Да. Навярно са попаднали в ураган — беше съобщено за няколко урагана край бреговете на Хавайските острови, макар че позакъсняха тази година. Негов помощник-капитан беше моят братовчед, Дънкан Макгрегър.
— О, съжалявам за това. — Още по-потиснат, Струан погледна към бюрото си, където го чакаше еликсирът. „Чудя се дали същите бури не са погълнали «Савана лейди» с младия Педрито Варгас и нашата поръчка за пет хиляди пушки“ — помисли си разсеяно. После се сети: — Ами оръдията в залива Мирс — не сме ги продали ние, нали?
— Не, доколкото ми е известно. — Джейми отвърна с обичайния за такъв въпрос отговор. И двамата бяха осведомени за значителните продажби на оръжие на китайски търговци, които винаги представляваха манджурското правителство. Какво ставаше с доставките в Кантон и Шанхай, беше друг въпрос.
Малкълм си мислеше: „Обзалагам се на петдесет мекса за долар, че ние сме ги продали по един или друг начин.“ Той беше съучастник на една от тайните на компания Струан. Между Търговската къща и морския Бял лотос У Чой съществуваха слаби приятелско-враждебни отношения, започнати от дядо му и продължени от баща му. „Ами аз? Какво правя за тях?“ — запита се Малкълм, усетил ненадейно досада от Йокохама и силно закопнял да обсеби мантията и тайните на дядо си — и да се противопостави на майка си.
— След седмица-две — измърмори той.
— Тай-пан?
— Няма нищо. Какво друго, Джейми?
Джейми изнесе цяла реч за падащите цени на стоките, които продаваха, и покачващите се цени на стоките, които трябваше да купуват, за исканията на моряците им за по-високи надници поради растящите опасности, мнозина бяха от английско-американски произход, насила качени на борда на пиратски и мародерски военни кораби и на Севера, и на Юга.
— Бих могъл да продължа до утре, тай-пан. Русия и Франция си търсят повод за бой, така че Европа е като барутен погреб. По цяла Индия мюсюлмани и индуси се избиват едни други и палят реколтата. Целият свят е полудял. — Той се поколеба. — Още нещо спешно, Банка Виктория пак ни пише за полицата ни тук. Тя трябва…
— Зная цялата история, да си гледат работата. Банката се контролира от Брок; капка по капка ни изцеждат в клоаката за финансиране на присвояването от Брокови на хавайска захар и са на път да ни разорят. Дано всичките да се провалят дано, за Бога. — Гласът на Малкълм прозвуча плътно. Болка пронизваше корема му. — Мисля да свърша цялата тая канцеларска работа, в случай че „Чародейката“ отплава с прилива. Закъде бързат толкова?
След миг Джейми сви рамене.
— Не зная, но съм съгласен, всяка новина, свързана с Брок, е лоша новина.
Събранието в клуба бързо бе преминало в обикновени крясъци и ругатни — ядосано сборище от мъже, разгорещени от многото пиене и разговор, никой никого не слушаше; обединяваше ги една-единствена тема:
— Бог да порази всички правителства, всички проклети данъчни власти, всички дебелогъзи адмирали и генерали, които не си знаят шибаните места, които не правят каквото им се полага да правят, а то е да се вслушват в търговската общност, да вършат каквото ние казваме, и всичко щеше да е наред, мамицата им!
— Браво, Лънкчърч, аз предлагам…
Какво щеше да предложи, си остана неясно заради врявата. Неколцина изкрещяха:
— Нека обвиним в измяна Дребосъка Уили…
Норбърт Грейфорт разгневен си проби път през тълпата от ъгъла на бара, откъдето бе открил събранието, и се насочи към Малкълм Струан, който седеше до вратата, а до него — Джейми. Дмитрий извика:
— Някакви заключения, Норбърт?
— Какво очакваш, Дмитрий? Това е работа на тай-пановете, както винаги. Хайде, Джейми, ти и… Норбърт се канеше да подразни Малкълм, като го нарече младия Струан, но си спомни за грубата и кисела заплаха на Сър Уилям да не го предизвиква нито на публично място, нито където и да било. Още повече че усещаше как писмото на Тайлър Брок изгаря джоба му. Той погледна Малкълм и рече учтиво: — Бихте ли ме последвали за частен разговор, а? Дмитрий, и ти също?
Малкълм бе очаквал Норбърт да го подмине само с рязко кимване.