— Разбира се. Къде? Навън ли?
— В моя кабинет, ако обичате.
Тримата мъже го последваха. Всички бяха нащрек.
— Ще замине ли с прилива „Океанската чародейка“? — попита Малкълм.
— Да.
Дмитрий рече:
— Защо е това бързане, Норбърт?
— Нареждания на Тайлър. — Норбърт забеляза как внезапна сянка прекоси лицето на Струан и се усмихна вътрешно.
Временният му кабинет бе на приземния етаж, докато се ремонтираха повредите, причинени от пожара на горния етаж. Централната стълба бе почерняла, на места липсваше покривът, но сградата бе покрита с корабен брезент.
— Да му се не види и пожарът, но ето на, с всекиго се случва понякога. За щастие, както казах, сейфовете не са засегнати, нито тефтерите и складът. — Той отиде до кожените столове. — Разположете се удобно.
Върху бюфета имаше чаши и напитки, уиски, бренди, джин, вино от последната реколта, а шампанското вече бе сложено в лед. Неговият главен китайски прислужник чакаше да му сервира. Тревогата им се усили.
— Какво ще обичате?
— Шампанско — рече Малкълм, останалите му пригласяха. Вече се чувстваше добре, еликсирът както винаги го караше да се мисли за непокътнат и заглушаваше болките му.
Когато всички чаши бяха напълнени, Норбърт помръдна палец към прислужника, който се поклони и излезе.
— Наздраве! — Кротко вдигнаха наздравица.
Норбърт седна на ръба на бюрото, висок, сух, самоуверен.
— Никой няма да ни чуе тук — започна той. — Първо, ние… ние представяме трите най-големи компании и трябва съвместно да напишем оплакване до Дребосъка Уили, не че ще свърши кой знае каква работа, и до адмирала — всички сме съгласни, че той пречи. Няма основания, Дмитрий, да не го погнеш и ти като нас, и Купър-Тилман има какво да загуби тук. В същото време трябва да подемем кампания, Струанови и ние, в Парламента за решаване на въпроса с Япония веднъж завинаги — или ще смачкаме японците и ще ги поставим на мястото им, или да си вървим.
— Няма да оставим Япония — рече Малкълм и Макфей си отдъхна малко.
— Нито пък ние — каза Норбърт с половин уста, — това е само за да разиграем тези нещастници в Парламента. — Той взе папка от безупречно подреденото си бюро и измъкна лист хартия. — Това е секретно писмо от Лондон, пристигнало с „Океанската чародейка“, пише ни един от нашите хора, на 16 септември.
— Дяволски бързо е дошло — каза Джейми от името на всички.
— Вървим в крак със събитията, Джейми. Тайлър заръча да ви прочета един откъс на вас тримата. Ето: „Вчера министър-председателят и министърът на финансите на четири очи са се уговорили в следващия бюджет да увеличат данъците върху чая с 4 пенса за паунд, с пени за пинта бира, с шилинг за всички видове бренди и вносните вина, да удвоят данъка върху тютюна… — те всички зяпнаха — да удвоят вносната такса за памука…“
— По дяволите! — избухна Дмитрий. — Това е лудост! Памукът и тютюнът са единствените печеливши култури в Юга! Ако го направят, какво ще се случи с нашата война и с вашите проклети ланкашърски памучни фабрики?
— Нямаме фабрики за памук, но пък Струанови имат. Има и още: „За да запушат устата на различни мощни фракции от двете страни на Парламента, те ще наредят всички наши опиумни плантации в Бенгалия да бъдат подпалени, а чайните плант…“
— Исусе Христе! — Струан се ужаси, Джейми стана морав, а Дмитрий се вцепени. — Тогава как ще търгуваме с Китай, за Бога! Опиум за сребро…
— На Парламента не му пука за нашия Небесен триъгълник — каза мрачно Норбърт, — нито за Азия, нито за Китай, нито за търговията, гледат само да си останат в кабинетите. Искат опиумните плантации да бъдат засадени повторно с чай. — Прибра листа в папката и се облегна, напълно наясно, че другите пей дават да узнаят доколко е достоверен документът и какво друго съдържа. — Старецът заръча да ви съобщя, че имаме информатор, близък до кабинета на министър-председателя, неговите сведения винаги са излизали верни преди и това е самата истина. Той казва, че трябва незабавно да изхвърлим тая скапана двойка. Дмитрий, ти ще ги притиснеш от твоя страна. Тайлър обещава да стори каквото е необходимо и помоли и вие да направите същото. Съгласни ли сте?
Дмитрий рече:
— Съгласен съм. Господи, не мога да повярвам.
— Аз пък вярвам. — Струан вдигна чашата си, зачуден къде е заложен капанът на Тайлър Брок. — Да се провалят вдън земя.
Те единодушно пиха с него. Норбърт наля отново. Изражението му се ожесточи, погледът му се спря на Струан.