Акеда сви рамене раздразнено.
— Съвършено погрешно бе да се излагаш на такъв риск, като пътуваш с толкова малобройна охрана, още по-опасно бе, че дойде в Киото. Ако ме бе предупредил, щях да те посрещна и да те придружа дотук. Ако баща ти беше жив, щеше да забрани такава опас…
— Но баща ми не е жив. — Йоши стисна силно устни. — Съюзници?
— Ако издигнеш знамето си в Киото, господарю, повечето даймио и повечето самураи ще се втурнат на твоя страна, тук и по цялата страна, достатъчно са, за да извършат каквото поискаш.
— Това може да се изтълкува като измяна.
— О, толкова съжалявам, но истината обикновено звучи като предателство в твоите кръгове, господарю — и е много трудно да се добереш до нея. — Болнавото старо лице разцъфна в усмивка. — Ето истината: ако издигнеш знамето на шогуната, почти никой от тукашните даймио няма да се обедини срещу Огама от Чошу, докато той владее Портите.
— Колко самураи държи Огама тук?
— Говори се, че са над две хиляди грижливо подбрани войни, всички са добре настанени в укрепените караулни около двореца, близо до незначителната охрана на нашите порти. — Акеда се усмихна печално, като видя как Йоши присви очи. — О, всички знаят, че е незаконно, но никой не му го напомни, нито му излезе насреща. Той ги вкарваше по десет, по двайсет души, откакто изхвърли старата лисица Санджиро, Кацумата и неговите хора от Сацума. Знаеш ли, те избягаха с лодка в Кагошима. — Той се плъзна по-дълбоко във водата. — Според слуховете Огама имал още две-три хиляди самураи от Чошу на десет ри оттук.
— Така ли?
— Неговият обръч край Киото се затяга, всеки ден по малко, патрулите му контролират улиците, с изключение на случайни групи шиши, които влизат в схватка с всеки, за когото сметнат, че не почита, соно-джой, в частност с нас и с всеки съюзник на шогуната. Те са глупаци, защото ние също сме срещу гай-джин, срещу отвратителните им споразумения и искаме да ги изгоним.
— Шиши в пълен състав ли са?
— Да. Говори се, че подготвят нова пакост. Преди седмица някои от тях се заядоха с патрул на Огама, открито нарекоха Огама предател. Той се вбеси и оттогава се опитва да ги залови. Има…
Прекъсна го почукване на вратата. Военачалникът на охраната се показа на прага.
— Извини ме, господарю Йоши, на портата чака пратеник от господаря Огама, моли те за аудиенция.
И двамата мъже зяпнаха от изненада.
Йоши се ядоса:
— Откъде е разбрал, че съм пристигнал? Последните петдесет ри бяхме преоблечени. Изчаках извън Киото, докато се мръкне, заобиколихме преградите и не срещнахме никакви патрули. Сигурно си има съгледвач тук.
— Няма никакви съгледвачи тук вътре — изскърца със зъби Акеда. — Залагам си главата, господарю. Навън те нямат чет, навсякъде — съгледвачи на Огама, на шиши и на останалите, а ти трудно можеш да се предрешиш.
— Военачалнико — започна Йоши, — кажи, че съм заспал и не бива да ме безпокои. Помоли го да дойде пак сутринта, когато ще му бъде оказана дължимата почит.
Военачалникът се поклони и понечи да излезе. Акеда рече:
— Нареди на целия гарнизон да мине в бойна готовност!
Когато останаха сами, Йоши попита:
— Допускаш ли, че Огама ще се осмели да ме нападне тук? То ще е като обявяване на война.
— Не ме засяга какво ще се осмели той, господарю. Интересува ме само твоята безопасност. Сега аз отговарям за теб.
Топлината на водата проникна в ставите на Йоши и той се излегна по гръб, като се остави тя да го отпусне за момент, доволен, че Акеда е военнокомандващ, успокоен от присъствието му, но непоколебим в убежденията си. Не бе очаквал, че ще го открият толкова скоро. „Няма значение — помисли си Йоши, — все пак планът ми е добър.“
— Кой му е мекерето — посредникът между него и Двора?
— Принц Фуджитака, първи братовчед на Императора — братът на жена му е управител на императорския дворец.
Йоши изсъска шумно, а генералът кимна кисело.
— Трудно е да се разсече такава брънка, освен с меч.
— Немислимо — рече късо Йоши и си помисли: „Освен ако не стане възможно. Отвсякъде погледнато, много е глупаво да се изричат подобни неща на висок глас дори на четири очи“. — Какви са новините от шогуна Нобусада и принцеса Язу?
— Очакват ги след седмица и…
Йоши го изгледа остро.
— Те не се очакват до две-три седмици.