— Да, но…
— Лесно му е на Такеда. А той какво стори? Само използва властта си, за да върти Двора на малкия си пръст. Той иска да стане шогун не по-малко.
Чу се одобрителен шепот и тогава Сумомо се обади:
— Моля да ме извиниш. Такеда, но Огама е сериозна заплаха. Всички знаете, че съм от Сацума, както и Сенсей Кацумата, ние сме съгласни, че Санджиро също е извършил някои добрини, но нищо за соно-джой. Така че трябва да отстъпи властта, ще не ще, и да си иде… ще си иде. Същото се отнася и за Огама. Да, извършил е и добри дела, но сега върши само злини. Истината е, че нито един даймио, който държи Портите и е на път да стане шогун, няма да си иде охотно.
Такеда отвърна:
— Може би трябва да помолим Огама?
Момичето продължи:
— Моля те, извини ме, но молбата няма да е от полза. Когато завладеем Портите, за да предотвратим гражданската война и възможността всеки даймио да се изкуши отново, когато завземем Портите, ще трябва да продължим нататък — ще помолим Императора да отмени шогуната, Бакуфу и всички даймио.
Сред възгласи на изненада от това крайно предложение Такеда избухна:
— Това е лудост. Кой ще управлява, ако няма шогунат и даймио? Ще настъпи хаос! Кой ще плаща нашите месечни възнаграждения? Даймио! Даймио притежават всички оризови коку…
Кацумата се намеси:
— Остави я да довърши, Такеда, после ще се изкажеш.
— Толкова съжалявам, Такеда, но това е идея на Хирага-сан, не е моя. Хирага каза, че в бъдеще даймио ще служат само за украшение, добрите даймио, а властта ще се упражнява от съвети на самураи от различните рангове и те ще решават всичко, от месечните възнаграждения до това кой даймио е достоен и кой ще му бъде приемник.
— Никога няма да стане. Това е лошо, несполучливо хрумване — заяви Такеда.
Мнозина не се съгласиха с него, мнозинството беше със Сумомо, но Такеда бе непреклонен. Тогава момичето запита:
— Сенсей, несполучлива ли е идеята?
— Добра е, стига всички даймио да се съгласят — рече Кацумата, доволен, че обучението му дава такива плодове, че те достигат до бъдещето единодушно. Както и останалите, той бе клекнал, говореше малко, мислеше си за неотдавнашното бягство, кипеше отвътре пред новото покушение над живота му и едва сполучилото отстъпление.
„Без малко да успеят този път — мислеше си той, жлъч се надигаше към гърлото му. — Примката се затяга. Кой е предателят? Предателят сигурно е в тази стая. Никоя от другите части шиши не знаят, че ще прекарам нощта в «Шептящите борове». Предателят е тук. Кой е той — или дори тя? Кой?“
— Продължавай, Сумомо.
— Просто исках да добавя… Такеда-сан, ти си от Чошу, също и Хирага-сан, някои са от Тоса, Сенсей и още някои, както и аз сме от Сацума, други са от различни, феодални владения, но преди всичко сме шиши с дълг, който е над семействата, над рода ни. При новия ред това ще бъде закон — Първият закон за цял Нипон.
— Ами ако такъв ще е законът… — един от тях се почеса по главата. — Сенсей, когато Синът на Небето отново си възвърне властта, какво всъщност ще нравим ние? Всички ние?
Кацумата хвърли поглед към Такеда.
— Какво мислиш?
Такеда отговори простичко:
— Аз няма да съм жив, това изобщо няма значение. Соно-джой е достатъчно и че съм се опитал.
— Някои от нас трябва да оцелеят — рече Кацумата, — за да станат част от новото ръководство. По-важното засега е Йоши Торанага. Как да го отстраним?
— Когато и да излезе от убежището си, трябва да сме готови — допълни някой.
— Разбира се каза раздразнено Такеда, — но той ще е заобиколен от телохранители и едва ли ще можем да го доближим. Сенсей каза да не задействаме нашите хора зад стените. Трябва да го организираме отвън, но ще е много трудно.
— Половин дузина от нас с лъкове по покривите?
— Жалко, че нямаме никакво оръдие — рече друг. Те седяха до развиделяване, всеки потънал в мисли за залавянето на Йоши. Но първо им предстояха пет дни, после нападението над Огама — единственият начин да завземат Портите.