Сумомо се обади:
— Може би ще е по-лесно за жена да проникне в бастиона на Торанага, нали? Веднъж попаднала вътре… — тя се усмихна.
Облаци покриваха небето. Следобедът беше мрачен. Въпреки това широките улици зад зидовете на казармите на шогуната бяха претъпкани с градски жители, които купуваха и продаваха на пазара срещу главния вход, както и с облечени в оранжеви раса бонзи, с протегнати напред неизбежни купички за просия; самураите крачеха важно по улиците, поединично или на групи. Патрулите на Огама биеха на очи, всеки с избродирана върху дрехите си емблема на своето феодално владение. Кацумата, Сумомо и половин дузина шиши се разхождаха сред тълпата, предрешени и с големи конусообразни шапки. Домакини, прислужници, прислужнички и улични метачи, чистачи на нощната мръсотия, носачи и амбулантни търговци, лихвари, писари и ясновидци, паланкини и коне за самураите и знатните и никакви превозни средства на колела.
Който преминаваше край портите на шогуната, отворени сега, но здраво охранявани, се покланяше учтиво според ранга си и бързаше да се отдалечи. Невероятната вест, че Настойникът на Наследника е пристигнал без тържественост, бе гръмнала из града и заедно с новината за незапомненото в историята предстоящо посещение на самия величествен шогун; повелител на страната, чиято личност бе обвита с почти толкова мистерия, както и Синът на Небето, и който според слуховете дори се бе оженил за една от сестрите на Божествения, им дойде много.
Изведнъж самураите разтревожено започнаха да проверяват готовността на оръжията и доспехите си, даймио и най-преданите им съветници трепереха и преценяваха собствените си позиции и какво да направят, за да избягнат всякакви решителни действия, когато се случи неизбежното: господарят Йоши се сблъска с господаря Огама.
Оживлението на улицата извън постройките на шогуната замря, когато тежковъоръжен кортеж се показа на портите със знамената на Йоши начело, войници заобикаляха затворен паланкин, а други крачеха отзад. Мигновено всички наоколо опряха глави в земята, всички самураи замръзнаха на местата си, после се поклониха ниско, докато премина кортежът. Едва когато Йоши и хората му изчезнаха, всичко придоби обичайния си вид. Единствено Кацумата и другарите му предпазливо последваха кортежа.
На половин миля разстояние подобен въоръжен кортеж се провря през главните постройки на Чошу със знамената на Огама, посрещнат с още по-дълбоки поклони. В паланкина седеше Огама. От дни бе предупреден за пристигането на неговия враг, точно както той бе наблюдавал придвижването на шогуна Нобусада. Съветниците му препоръчаха да издебне Йоши и да го унищожи извън Киото, но той бе отказал.
— По-добре да стане мой заложник. Щом пристигне тук, къде ще се скрие, къде ще избяга?
Техните съветници обсъдиха помежду си подробностите за неотложната среща, която бе поискал. Щеше да се проведе в предния двор на празна, неутрална постройка, на еднакво разстояние от главните им покои. Всяка страна щеше да води сто души охрана. Само двайсет да са на коне. Огама и Йоши щяха да пътуват в защитени, въоръжени паланкини. Всеки с по един съветник. Трябваше да пристигнат по едно и също време.
След миг съгледвачи забързаха към двореца, към групите на шиши и към даймио с новината, че двамата най-опасни мъже в Нипон за всеобщо изумление се движеха по улиците във въоръжени колони по едно и също време. Един съгледвач бързо намери Кацумата и му прошепна къде ще се състои срещата и докато Огама и самураите на Йоши преминаха през неутралните порти, Кацумата и трийсет човека се разположиха наблизо — в случай че се представи възможност за самоубийствено нападение.
Предният двор от сто квадратни метра бе ограден с тънки дървени стени, удобни за пробиване, едноетажните казарми и просторните конюшни също бяха дървени, потъмнели от времето. Отсрещните телохранители заеха позиция, докато останалите донесат четири сгъваеми стола и ги поставят внимателно в средата.
Двамата мъже слязоха от паланкините едновременно, закрачиха към столовете, седнаха. Тогава генерал Океда и Басухиро, главният съветник на Огама, се настаниха до тях. Басухиро минаваше четирийсетте, имаше тесни очи; бе начетен самурай, членовете на семейството му от поколения бяха наследствени управители на администрацията в Чошу. Поклониха се официално. Двамата водачи впиха поглед един в друг.
Йоши беше две години по-млад от Огама — на двайсет и шест — и висок, докато Огама бе нисък и набит, в контраст с гъстата синьо-черна брада на Огама лицето му бе току-що избръснато. В жилите на Йоши течеше кралска кръв, но потеклото на Огама също бе древно и прочуто, и двамата еднакво безжалостни, амбициозни и потайни.