Без да бързат, те си размениха задължителните комплименти и учтиви въпроси, прикриваха се, изчакваха да започнат — ръцете им спокойно лежаха върху дръжките на мечовете.
— Пристигането ти е приятна изненада, господарю Йоши.
— Налага се сам да се уверя, че налудничавите слухове, които стигнаха до ушите ми, не са верни.
— Слухове ли?
— Един от тях е, че силите на Чошу възпрепятстват представителите на шогуната, законните представители, да заемат мястото си около Портите.
— Необходима мярка за предпазване на Божествения.
— Не е необходима и е противозаконна.
Огама се засмя.
— Божественият предпочита моята защита пред предателския Съвет на старейшините, който подписа Споразуменията с гай-джин въпреки волята му и продължава да преговаря с тях въпреки волята му, вместо да ги изгони, както той бе помолил. — Махна на Басухиро. — Моля те, покажи на господаря Йоши. Свитъкът, подписан от Императора, „изисква господарят на Чошу да поеме командването на Портите, докато тежкият проблем с гай-джин се разреши“.
— Не е от компетенцията на Божествения да се разпорежда за мирски въпроси. Такъв е законът — налага се да те помоля да се оттеглиш.
— Законът ли? Позоваваш се на закона на Торанага, закона на шогуната, наложен от първите твои предци насила, чрез който се отхвърлят древните, дадени от Небето права на Императора да управлява.
Йоши здраво стисна устни.
— Небето е дало на Императора право да посредничи между нас, смъртните, и боговете по всички духовни въпроси. Мирските въпроси винаги са били от компетенцията на смъртните, на шогуните. Императорът е признал на шогуна Торанага и потомците му вечното право да се занимават с всички мирски дела.
— Повтарям, че Императорът е бил принуден да се съгласи на…
— А аз повтарям, че такъв е законът на страната, който е запазил мира в продължение на два и половина века.
— Той вече не важи — размаха листа Огама. — Сегашният Император свободно е отменил това, което предишният Император е бил принуден да признае.
Йоши заговори с по-тих, по-ужасен глас:
— Временна грешка. Ясно е, че Синът на Небето е бил подведен от самолюбиви недоволници, и той скоро ще го разбере.
— Обвиняваш ли ме? — Четиримата мъже стиснаха по-силно дръжките.
— Просто посочвам, господарю Огама, че твоят лист хартия е придобит чрез лъжливи сведения и че е в разрез със закона. Императорът е и винаги е бил заобиколен от амбициозни мъже — и жени. Ето защо Той е дал вечни права на шогуна Торанага и на следващите шогуни да го ръководят във всички дела…
Пристъп на смях прекъсна думите му и всички в двора още повече настръхнаха.
— Да ръководи ли? Да ръководи ли, каза? Божественият да се ръководи от Нори Анджо, Тояма, Адачи, а сега и от онзи лигльо побъркания Зукумура? От некомпетентни глупаци, които взеха връх над теб в удобен момент, сключиха глупавите договори с гнусните гай-джин въпреки мнението на всички даймио, с което изправиха Страната на Боговете и всички нас пред гибел? — Лицето му се изкриви от гняв. — Или да изчака под ръководството на детето Нобусада да извади кестените от огъня?
— Ти и аз няма какво да чакаме, Огама-доно — възрази меко Йоши, знаеше, че главната му сила е спокойствието. — Нека обсъдим това на четири очи — само двамата.
Огама го зяпна. Повя лек бриз и знамената зашумяха.
— Кога?
— Сега.
За миг, изваден от равновесие, Огама се поколеба. Погледна Басухиро. Дребният мъж му се усмихна в лицето.
— Мислех си, че такива важни дела трябва да се обсъждат открито, господарю, но моят скромен съвет не е от значение. Уговорките на четири очи понякога могат да се изтълкуват погрешно и от двете страни — такова беше правилото на уважаемия ви баща.
Огама пак погледна Йоши.
— През цялото управление на Торанага за първи път шогун посещава Императора, за да му се поклони, да го „помоли за съвет“, а това отрича самата същност на устройството на вашия род Торанага, нали? Още по-лошо, хвърля сянка над по-нататъшните отношения между Сина на Небето и… бъдещите власти, защото, разбира се, ще управляват смъртните, нали?
— Насаме, Огама-доно.
Огама се поколеба, тъмните му очи хлътнаха в болнавото му лице. Напук на себе си, напук на разбирането, че този мъж вероятно е единственият човек в страната, който можеше да събере достатъчно противници, за да му попречи да се докопа до плячката, за която копнееше, Огама се наслаждаваше на сблъсъка, хареса му да се изправят лице в лице. Той махна, за да отпрати Басухиро, съветникът се подчини незабавно, макар и с явно неодобрение. Акеда се поклони и също се оттегли, още по-нащрек заради очакваното предателство, за което бе предупредил по-рано.