Всичко започна, щом се разбра, че светлейшите пътници са отказали да отседнат в близкия замък на шогуната Сакамото, който красеше местността още отпреди Секигахара, и бяха предпочели кръчмата.
— Всичко трябва да лъщи! — заяви господарят, изпълнен с благоговение, а в същото време ужасен. — Ако нещо не е наред — обезглавяване или в краен случай камшик, без значение дали е мъж, жена или дете! Легендите за честта, с която сме удостоени тази нощ, ще се помнят с години — за нашия успех или провал! Господарят, самият Върховен шогун! В целия си блясък? Жена му, сестрата на Божествения? О-ко…
Късно следобед, забулен, заобиколен от телохранители и съветници и напълно скрит за чужди очи, шогунът Нобусада забърза от паланкина си през портите към изолирания участък на кръчмата, запазен за него, с принцесата и техния антураж от лични телохранители, слуги, нейните придворни дами и прислужници. Четирийсет традиционни едноетажни къщи, всяка с по четири стаи, заобикаляха потайната светая светих на покоите за спане на шогуна и банята, много от покритите веранди се съединяваха с лабиринт от приятни пътечки и мостчета над изящни езерца и потоци, които се спускаха от малки планини, всичко бе оградено с висок, дебел стобор от рендосани елови летви.
Стаята бе топла и безупречно чиста, с нови татами и излъскани мангали с дървени въглища. Нобусада захвърли шапката си с воала и връхните си дрехи настрани, бе уморен и сприхав. Както винаги паланкинът бе неудобен, а пътуването — с много друсане.
— Вече мразя това място — заяви той на техния управител, чиято глава допираше пода редом с главите на цял ешелон от прислужнички. — Толкова е малко и вонящо, всичко ме боли! Банята готова ли е?
— О, да, господарю, всичко е, както го искаш.
— Най-сетне Оцу, господарю — възкликна принцеса Язу весело, влизайки тържествено с няколко от придворните си, — утре ще сме си вкъщи и всичко ще бъде очарователно. — Тя хвърли на пода огромната си, също забулена шапка и връхните си дрехи. Прислужничките плъзнаха да ги събират. — Утре ще сме си у дома! У дома, господарю! Струва си да подминем няколко попътни спирки, нали?
— О, да, Язу-чан, щом така казваш — отвърна той усмихнато, тутакси заразен от повишеното й настроение.
— Ще се срещнеш с всичките ми приятели, братовчеди, лели, чичовци, с по-голямата ми сестра и невръстната ми сестричка, скъпия ми природен брат Сачи, той навърши девет години… — тя се завъртя от щастие — и със стотици по-далечни роднини, а след няколко дни ще се срещнеш с Императора и той ще те приеме като свой брат, ще разреши всичките ни проблеми и ще заживеем на спокойствие завинаги. Студено е тук. Защо не сте се приготвили? Къде е банята?
Управителят — едър, посивяващ мъж на петдесет, почти беззъб и с масивни челюсти — бе пристигнал предишния ден с група от подбрани прислужнички и готвачи да приготвят техните покои и особените им гозби и плодове и големи количества фин ориз за чувствителния стомах на шогуна. Покоите изобилстваха с великолепно подредени от майстор по икебана цветя. Той се поклони отново, а вътрешно я проклинаше.
— Допълнителните мангали с дървени въглища са готови, Ваше императорско височество. Банята е готова, леката ви храна е приготвена точно както вие и шогунът Нобусада наредихте, вечерята — също. Ще бъде най-пищната…
— Емико! Нашата баня!
Главната й придворна веднага я поведе от стаята по коридора, наобиколена от останалите дами и прислужници, сякаш е пчелата майка. Нобусада кръвнишки изгледа управителя и тропна с малкото си краче:
— Какво чакам? Покажи ми банята и изпрати за масажистка да ми изтърка гърба. И се погрижи за тишина — забранявам шума!
— Да, господарю, военачалникът всекидневно издава заповед, а аз ще изпратя масажистка в банята, господарю, Сако ще е…
— Сако ли? Нея не я бива колкото Мейко — къде е Мейко?
— Толкова съжалявам, господарю, болна е.
— Кажи й да оздравява! Кажи й да оздравее до залез-слънце! Нищо чудно, че е болна. И аз се чувствам болен! Такова отвратително пътуване! Бака! Колко дни сме на път? Поне петдесет и три, а това е по-малко от… защо е цялото бързане…
Военачалникът на ескорта чакаше управителя в градината. Беше надхвърлил трийсетте, блестящо обучен, прочут майстор на меча. Помощникът му пристигна бързешком.