— Синя дъга… Синя дъга. — После млъкна.
Отново се разнесоха звуците от кръчмата.
Сайго незабавно махна на Тора до себе си. Младежът мълчаливо затича към другите отделения, предаде думите и се върна. При сигнала на Сайго всяка двойка намери стълбите, които бе приготвила, замаскирала и скрила в дивия шубрак много предпазливо, и ги опряха на стобора. Той пак се вгледа в небето. Последният слънчев лъч угасна, при следващия сигнал те се изкатериха и прехвърлиха оградата като един, скочиха на земята — мека и тинеста, превиха се безшумно до поддържаните храсти, готови за мигновена фронтална атака.
Като по чудо не се вдигна тревога. Те се огледаха предпазливо. На около шестдесет метра пред тях се намираше участъкът на шогуна, тръстиковите покриви едва се показваха над висок, гъст плет от бучиниш, покривите на централната част за спане и баните бяха малко по-високи. Главният вход беше доста далеч, все още отворен. Всичко точно както очакваха. С изключение на охраната, доста по-многобройна от предвижданията. Загорча им от яд.
Вдясно бяха разположени главните кухни със силно димящи котли и множество персонал — и там имаше охрана. Вляво и из целия двор бяха разпръснати къщичките за гости, сред другите градини с потоци и мостчета, всяка с добре поддържана входна пътека, виеща се през храстите. Там беше тихо и не се виждаха никакви светлини вътре, само по един фенер на предните веранди. Това доразтревожи шиши, очакваха да са заети и да им служат за прикритие и за отвличане на вниманието.
„Карма — помисли си Сайго. — Все пак нашите позиции са, както предсказвахме, а и на врага; планът е добър и знаем паролата.“ Предишните две седмици, преоблечен като обикновен пътник самурай, той бе открил нужната му куртизанка и бе намерил път към сърцето й, така че тя скоро го заведе на тайна обиколка из градините — дори по местата, където Светлейшите пътници щяха да почиват.
„Защо не? — бе прошепнал. — Кой ще разбере? Очакват ги след няколко дни — о, толкова си красива. Нека се слеем там, където шогунът и сестрата на Сина на Небето ще се слеят — ще има какво да поверим на внуците си, нали? Изглежда, никога няма да те напусна…“
Също толкова лесно бе открил прислужница от банята, фанатично предана на шиши, и я убеди, че няма страшно, ако подслуша и прошепне няколко думи през нощта.
Сайго усети, че Тора го докосва по ръката. Младежът разтревожен посочи с ръка. През портите мина патрул. Започна обиколка на градините. Изпод фенерите струеше светлина. Патрулът неминуемо щеше да ги приближи. Сигналът му — писък на нощна птица, предаде заповедта.
Те тутакси потънаха по-надълбоко в храсталака и снижиха глави, сдържаха дъха си. Патрулът приближи и отмина, без да ги забележи — точно както Кацумата бе предсказал, когато им бе изложил плана за нападение: „Първоначално трудно ще ви забележат в мрака. Никога не забравяйте, че изненадата е на ваша страна. Проникването ви във вражеските позиции ще бъде напълно неочаквано. Кой би се осмелил да нападне шогуна, след като е заобиколен от толкова много войни? И то на попътна спирка? Невъзможно! Помнете: крадешком, изненадващо и с дива бързина двама-трима от вас ще проникнат до целта — а и един е достатъчен.“
Сайго наблюдаваше как врагът отминава. Приятна жар се разля по тялото му и цялата му увереност се върна. Изчакаха още малко, докато вражеският патрул зави, после той махна на бойните групи да се придвижат до предварително определените си позиции. Защитени от храсталака, четирима мъже се плъзнаха вдясно от него, двама — вляво. Когато всички заеха позиции, той пое дълбоко дъх, за да поуспокои сърцебиенето си. Сигналът му, отново писък на нощна птица, даде заповед да започват.
Веднага най-отдалечената двойка вдясно от храстите се измъкна на пътеката, оправи връзките на панталоните си и бавно поеха напред, прегърнати като любовници. След малко охраната до най-близкия плет ги забеляза:
— Вие двамата, стойте!
Двамата младежи се подчиниха, а единият извика:
— Синя дъга, синя дъга, господарю старши — и двамата се засмяха, преструваха се на свенливи, после продължиха ръка за ръка.
— Стойте! Кои сте вие?
— О, толкова съжалявам, просто приятели на нощна разходка — отговори младежът с най-тихия си, най-мил глас. — Синя дъга, забравил ли си нашата парола?
Един от самураите се засмя и каза:
— Ако военачалникът те залови да се „разхождаш“ в храстите наоколо, ще видиш не синя дъга, ами звезди посред бял ден и страните и на двама ви ще пламнат от бой!