— Е, кой си ти? — задъхано попита един самурай.
— Кой си и какво си намислил?
— Соно-джой… подчинявам се на вашия император — изхриптя шиши и пак се опита да се измъкне от хватката им, но не успя. И други се трупаха около него и той беше уверен, че е изпълнил задачата си и може да удържи вниманието им върху себе си още малко, без да се бои от залавяне. В кимоното имаше стъкленичка с отрова, която можеше да достигне със зъби.
— Аз Хироши Ишии от Тоса настоявам да се срещна с шогуна.
От прикритието си Сайго и петимата мъже с него чуваха своя сънародник, но вниманието им бе насочено към оградата пред тях и към главния вход. Малкото останали самураи го изоставиха и се събраха около обречения боец, най-после целта бе открита.
— В атака!
Шестимата мъже скочиха на крака и хукнаха, Сайго и Тора ги водеха. Те бяха притичали около половината от разстоянието, преди да се чуе предупредителен вик, и самураите, струпани край телата на първата група, се втурнаха обратно, за да им препречат пътя.
— Вие двамата останете тук — изрече задъхано самураят, смучейки наранените си кокалчета. — Не убивайте кучия син, трябва ни жив. — Той се изправи и болезнено закуцука да се присъедини към другите. Имаше тежка рана на бедрото си.
Някои от защитниците настигаха шестимата шиши, втурнали се право към плета, който завиваше в двете посоки.
— Сега! — нареди Сайго. Двойката отдясно незабавно се извъртя и зае отбранителна позиция с шурикени в ръцете. Тичащите самураи предпазливо намалиха скоростта, спуснаха се вляво и вдясно, направиха финт и се нахвърлиха. Шурикените улучиха мишените, но не причиниха тежки наранявания и се започна нова битка: шестима самураи срещу двамата шиши.
Подкрепления тичаха откъм главната порта, други — от мястото на първото нападение. Всички, защитници и нападатели, се стекоха в заветната точка, входа към леговището на шогуна. Когато мъжете от главната порта на странноприемницата видяха за свой ужас, че плетищата и входа са напълно изоставени — макар вратите да бяха затворени, а Сайго и другите трима тичат с все сила и наближават плета, — те се извиха и заеха позиция между шиши и входа, оставиха на другите да ги атакуват и обезумели се втурнаха да охраняват портата. Зад Сайго и Тора двамата бойци нападаха, отстъпваха, все още ги прикриваха отзад. Бяха ранени, но и двама самураи се гърчеха от болка на земята. Четирима срещу двама, а се приближаваха още самураи.
— Сега! — заповяда Сайго и двойката отляво хукна и се промъкна към входа. Нямаше съмнение, че ще стигнат преди защитниците. Това накара една част от преследвачите на Сайго също да променят посоката и да се отправят към входа. Сайго и Тайро тутакси се извъртяха и се включиха в битката зад тях. Техният свиреп щурм ликвидира двама от четиримата останали самураи и помогна да премахнат и останалите противници — само Сайго и Тоса, макар и задъхани, бяха невидими.
Сайго веднага нареди:
— Вървете! — Двамата мъже в един глас извикаха соно-джой и с мъка се втурнаха да подкрепят атаката на входа, привлякла още самураи, оставяйки Сайго и Тора да подновят стремителния си бяг към плета.
Първата двойка шиши, атакуваща входа, достигна тясната пътека и хукна към вратите. Единият ги бутна да се отворят. В същия момент стрела се заби по погрешка в дървото. Но след миг и двамата шиши бяха улучени и надупчени на решето от стрелите на подкрепленията. Те извикаха немощно, опитаха се да продължат и рухнаха. Втората група се добра до алеята. Единият се втурна към идващия насреща самурай, другият хукна към портите, препъна се в мъртвите си другари и умря, пронизан от четири стрели. Приятелят му удари самурая с глава и бързо бе убит. Бяха изминали само минути от началото.
Сега пътят към алеята бе открит. След миг най-бързите защитници щяха да дотичат до входа и тогава Сайго и Тора по никакъв начин нямаше да стигнат целта си. Ето защо защитниците намалиха хода, стрелците се премериха лениво, уверени в победата. За тяхно изумление, вместо да заобиколят плета, Сайго и Тора продължиха да бягат направо и се хвърлиха към него един до друг.
Набраната скорост им помогна да го преминат, както и точността на техния скок. През предишните дни Сайго откри, че макар клоните да са здраво преплетени, стволовете на дърветата отстоят на половин метър един от друг, той предположи, че при правилно изчисление ще успеят да се промъкнат през тях.