На Сайго му просветна пред очите, туптенето в главата му се засили, отново онзи лекар изникна пред погледа му, както и онова момче; спомни си как някой му бе казал, че момчето шогун имало суха кашлица — разбира се, нямаше никакви негови портрети, нито един шиши никога не го бе виждал: „Ако не го заловиш в банята — бе казал Кацумата, — ще го разпознаеш по почернените зъби, по кашлицата, все ще е някъде близо до принцесата, а и по качеството на дрехите му — помни, и той, и принцесата не търпят телохранители около себе си.“
С утроена сила Сайго зави като див звяр, посече военачалника, който се подхлъзна на излъскания под и за миг остана безпомощен. Но Сайго не нанесе смъртоносния удар, вместо това се извъртя към момчето — а резервният самурай видя пролуката, която му бе наредено да изчака. Мечът му се заби дълбоко в хълбока на Сайго, но Сайго не усети нищо и замахна безпомощно към въображаемия шогун пред себе си и пак, и пак, докато се плъзна на пода намушкан, вече мъртъв, но без да го осъзнава.
Военачалникът бе скочил на крака и се спусна към Тора, прободе го, после като опитен касапин издърпа меча си от тялото му и го обезглави с един удар.
— Направи същото с него — посочи задъхано към Сайго, а след това се втурна към верандата. Откъм ъгъла шумно тичаха войните от входа, водеше ги заместникът му. Изруга го, изблъска го от пътя си и забърза с думите: — На всички от тази смяна се заповядва да идат на площада пред странноприемницата без оръжие и на колене; ти също!
Сърцето му още биеше силно, беше разгневен, не се бе съвзел от уплахата. Точно преди залез Нобусада сопнато бе изпратил да го повикат:
— Махни всички телохранители от вътрешната страна на плета. Смешно е да стоят тук; стаите са толкова малки и ужасни! Толкова ли си безпомощен, та не можеш да обезвредиш тази отвратителна малка кръчма? Да се къпем пред охрана, да спим пред охрана и да ядем пред тях, а те да зяпат, така ли? Махай се, довечера ще забраня охраната тук!
— Но, господарю, трябва да оси…
— Не настоявай. Никаква охрана отсам плета тази вечер. Срещата свърши! — Военачалникът не можеше да направи нищо, но пък и защо да се тревожи. Разбира се, че всичко бе обезопасено.
Когато първите приглушени звуци от нападението стигнаха до ушите му, той правеше последна обиколка от вътрешната страна на плета с четирима самураи — плетът също действаше като добра преграда срещу шума. Докато стигне портите и надникне навън, ужасен видя четирима мъже да връхлитат през плета, а двама да търчат към портите. — Първата му мисъл беше за шогуна и хукна към банята, но управителят му извика:
— Какво става?
— Нападат ни, изведи шогуна от банята!
— Той не е там, лекарят е при него…
Отново връхлетян от ужас, заобиколи банята към скритите покои, откри, че са празни, една изплашена прислужничка съобщи, че господарят шогун е в стая на съседната веранда; той излезе и видя двама мъже да щурмуват, нямаше как да защити шогуна, но си помисли, че щом двамата са нахълтали тук, значи са изпуснали господаря…
Военачалникът знаеше, че с него е свършено, ако не го намери жив. Не му отне никакво време. Нобусада кашляше и беснееше, все още бе подплашен, хората около него само усилваха суматохата. Веднага узна, че принцесата е невредима, макар че също е в истерия. Успокои се. Пренебрегна гнева на Нобусада и с леден глас заповяда на вцепенените от страха войници:
— Изпратете куриер и четирима самураи на секундата незабавно да предадат заповедта, с изключение на застъпилите на пост, цялата охрана да бъде тук на часа, всички да се съберат в двора, петдесет човека да обградят покоите за спане, по двама души на ъглите на всяка веранда. И по десет човека постоянно да следват господаря шогун, докато техни светлости не се озоват на сигурно място зад стените на двореца.
Късно сутринта на следващия ден Йоши бързаше през външните очертания на градините под лекия дъжд. С него беше генерал Акеда.
— Господарю, ужасно опасно е — рече той уплашен, че зад всеки храст или гъсталак, макар и грижливо поддържан, може да се крие враг.
И двамата мъже носеха леки доспехи и мечове — рядкост тук, където самураите и оръжията бяха забранени с изключение за управляващия шогун и непосредствената му охрана от четирима, за Главата на старейшините и Настойника на Наследника.
Беше почти пладне. Двамата мъже бяха закъснели и не забелязваха нищо от заобикалящата ги красота, езера и мостове, цветни храсти и дървета, подстригвани и гледани от векове. Ако ги видеше някои от градинарите, бе длъжен да се кланя, докато се крият от погледа му. Над доспехите си носеха тръстикови наметала заради дъжда. Цяла сутрин преваляваха поройни дъждове. Йоши ускори крачка.