Не за първи път бързаше за тайна среща в градините на двореца — уж безопасни, но всъщност не съвсем. Трудно бе да си уреди среща. Където и да било — дали със съгледвач, информатор или противник — за потайност да не говорим: винаги се страхуваше от засада, отравяне, стрела или куршум изневиделица. Същото се отнасяше за всички даймио. А собствената му безопасност бе толкова далеч от съвършенството, че баща му и дядо му го бяха привикнали към мисълта, че смъртта на млади години е карма в техния род.
— Опасността ни дебне навсякъде — каза Йоши. — Ще бъде немислимо да нарушим примирието сега.
— Да, с изключение на Огама. Той е лъжец, измамник, става само за месо за лешоядите, а главата му да бъде набучена на кол.
Йоши се усмихна и се почувства по-добре. Откакто посред нощ бе пристигнала ужасната новина за нападението на шиши, той бе по-изнервен от всякога — повече, отколкото при смъртта на чичо си, когато щеше уж да става шогун, но вместо него избраха Нобусада; повече дори от времето, когато тайро И бе арестувал него, баща му и семействата им и ги бе изпратил да гният в гнусните казарми. Бе подготвил около двеста войни, които да посрещнат антуража на бариерата за Киото, и призори тайно бе изпратил Акеда при Огама, за да разкаже за случилото се, и защо голяма група от мъже, въоръжени като за война, напускат неговите укрепления.
— Предай на Огама всичко, което ни съобщиха, и отговори на всичките му въпроси. Не допускай никакви грешки, Акеда.
— Няма да има никакви грешки от моя страна, господарю.
— Добре. После му предай писмото и го помоли за незабавен отговор. — Йоши не бе споделил с Акеда какво съдържа писмото; не му разкри и основната си молба. А когато Акеда се завърна, Йоши рече:
— Искам точно да зная какво направи той.
— Огама прочете писмото два пъти, плю, изруга два пъти, хвърли го на съветника си Басухиро, който го прочете, но каменното му, слабо, сипаничаво лице не се промени. После каза: „Може би трябва да го обсъдим на четири очи, господарю.“ Заявих, че ще го изчакам. Така и сторих и след известно време Басухиро излезе и рече: „Моят господар е съгласен, но той ще дойде въоръжен и аз също.“ За какво е всичко това, господарю?
Йоши му обясни и възрастният човек стана морав.
— Помолил си го да се срещнете насаме? И единствено аз да те охранявам? Това е лудост, понеже обещава, че щял да дойде само с Басухи…
— Стига! — Йоши знаеше, че рискува много, но пак му се налагаше, трябваше да получи отговор на предложението си за Портите, и тъкмо да тръгне, един от многото съгледвачи на шогуната докладва за подслушани разговори между шиши Кацумата и другарите му в кръчмата на Шептящите борове. Йоши се зарадва, че е помолил за срещата. — Ей го там!
Огама стоеше в сянката на клонестото дърво, както се бяха уговорили, а Басухиро — до него. И двамата подозираха предателство, но не изглеждаха чак толкова нервни като Акеда. Йоши бе предложил на Огама да мине през Южната порта, той трябваше да използва Източната порта, оставяйки паланкина и охраната си отвън. След срещата четиримата щяха да излязат заедно от Източната порта.
Както и преди двамата противници тръгнаха един към друг, за да си поговорят насаме. Акеда и Басухиро ги наблюдаваха напрегнато.
— И така! — започна Огама, след като размениха официални поздрави — шепа шиши се врязали в стотина самураи като нож в говно и нахълтали в банята на Нобусада при голата му съпруга и чак в спалнята, преди да ги заловят. Казваш, че са десетина ли?
— Трима са били ронини от Чошу, двамата, които са се промъкнали и през плета, също са от Чошу, единият от тях е бил водачът им. — Йоши не бе превъзмогнал уплахата си от нападението; чудеше се дали би посмял да измъкне меча си; представяше му се рядка възможност да предизвика Огама насаме — Басухиро не представляваше никаква физическа заплаха, със или без Акеда.
„Огама ми е нужен мъртъв по един или друг начин — помисли си той, — но не сега. Не когато две хиляди мъже на Чошу държат Портите, а мен в робство.“
— Всички са умрели, без да причинят никому нищо, с изключение на няколко телохранители, а и оцелелите ги очаква смърт. Чух, че си предложил на всички ронини От Чошу амнистия — заяви Йоши раздразнено, пак се чудеше дали Огама няма тайно пръст в замисъла — сам по себе си безукорен — и дали, ако истината излезе наяве, нямаше да успее — независимо шиши ли са или не?