— Да — усмихна се Огама. — Всички даймио трябва да направят същото, бърз и прост начин да контролираме всички ронини, шиши или не. Те са зараза, която сме длъжни да пресечем.
— Съгласен съм. Амнистията няма да ги спре. Мога ли да попитам, колко от твоите ронини приеха предложението ти?
Огама грубо се изсмя:
— Явно не тези, които са участвали в нападението. Един-двама досега, Йоши-доно. Колко ли са всичките? Сто? Не са ли двеста, от които двайсет-трийсет от Чошу? От Чошу или не, няма значение. — Лицето му стана сурово. — Не съм планирал нападението, ако това си мислиш, нито зная за него. — Тъжната му усмивка се върна. — Немислимо е да ми хрумне подобна предателска мисъл. Е? Лесно е да се справим с шиши, ако и двамата поискаме — но не е лесно да забраним бойния им вик, ако наистина се налага. Властта трябва да се върне на Императора; гай-джин да се изгонят. Соно-джой е добър девиз, нали?
— Мога да кажа много неща, Огама-доно, но съюзниците не бива да се мамят един друг. Ние съюзници ли сме? Съгласи ли се?
Огама кимна:
— В общи линии да.
— Добре. — Йоши скри изумлението си, че Огама е приел условията му. — До края на годината ще си глава на Съвета на старейшините. По пладне ще поставя гарнизон на Портите. — Той се обърна да си върви.
— Приемам всичко с изключение на Портите.
Вената на челото на Йоши изпъкна.
— Но аз казах, че са ми нужни Портите.
— Толкова съжалявам. — Ръката на Огама не стисна меча, макар да зае по-добро положение за борба. — Тайни съюзници да, война с Тоса да, със Сацума да, Портите — не. Толкова съжалявам.
Йоши Торанага замълча. Погледна го. Огама издържа погледа му безстрашно, готов да се бие, ако е нужно. Йоши въздъхна, тръсна дъждовните капки от широкополата си шапка.
— Искам да бъдем съюзници. Съюзниците трябва да си помагат един на друг. Има компромисно решение може би, но първо ще ти съобщя малко по-особени сведения: Кацумата е тук, в Киото.
Кръвта нахлу в лицето на Огама.
— Не е възможно, моите съгледвачи щяха да ми доложат.
— Тук е, и то от няколко седмици.
— Няма хора на Санджиро в Киото, най-малко пък този човек. Моите съгледвачи щяха да ми…
— Ах, съжалявам — каза тихо Йоши, — той е тук тайно, не като следотърсач на Санджиро и негов съгледвач, поне не открито. Кацумата е шиши, Сенсей на шиши, и водачът на шиши тук, наречен Гарвана.
Огама го зяпна.
— Кацумата е водачът на шиши?
— Да. Дори нещо повече. Помисли си за момент: не е ли той от дълги години най-преданият съветник и тактик на Санджиро? Не те ли надхитри от името на Санджиро с неговото лъжливо съглашение и не те ли отблъсна във Фушими, като позволи на Санджиро да избяга? Не означава ли това, че Санджиро от Сацума тайно е истинският водач на шиши и че всичките им убийства са част от общия му план да се разправи с всички ни, особено с тебе, за да стане шогун?
— Открай време целта на Санджиро е била такава — рече Огама с изцъклен поглед, много необясними досега случайности си идваха на мястото. — Ако той контролира всички шиши… — Той млъкна, внезапно разярен, че Такеда никога не му е докладвал. „Защо? Такеда не е ли мой съгледвач, не е ли мой верен таен васал в края на краищата?“ — Къде е сега Кацумата?
— Един от нашите патрули едва не го залови от засада в кръчмата на Шептящите борове преди няколко дни.
Огама отново се зачерви и без малко да се изплюе от яд.
— Той е бил там? Чухме, че шиши спят там, но не знаех… — Задави се от гняв, задето Такеда не го е предупредил, че омразният му враг му е в ръцете. „Защо? Няма значение, лесно ще се справя с Такеда. Първо Кацумата. Не съм забравил, че Кацумата провали моето внезапно нападение над Санджиро. Ако не беше Кацумата, Санджиро щеше да е мъртъв, щях да съм повелител на Сацума, нямаше да ми се налага да разговарям с Йоши Торанага — щеше да седи на колене пред мен.“ — Къде е сега? Знаеш ли къде е?
— Зная къде е тайната къща, в която отседна снощи, а може би и тази нощ — добави тихо Йоши. — В Киото има над сто шиши. Те вече подготвят ударно нападение над теб.
Огама се смрази; знаеше, че няма нищо по-страшно от фанатичен убиец, който не се бои да умре.