— За кога?
— Трябваше да стане утре по здрач — ако нападението на шогуна бе успяло. И тогава, щом си вече мъртъв, с привърженици измежду твоите войски, щяха да завземат Портите.
Огама едва се сдържа да не издаде на Йоши тайната си среща с Такеда утре по здрач, толкова подходяща за изненадващо нападение.
— А след като се е провалило?
— Според моите сведения водачите ще се срещнат тази вечер, за да решат. Сега оглавяваш официално списъка им, след Нобусада и мен.
— Защо? — запелтечи Огама. — Нали подкрепям Императора, подкрепям борбата срещу гай-джин.
Йоши не се усмихна. Много добре го знаеше.
— Нека обединим войските си тази вечер, зная къде ще се срещнат Кацумата и повечето водачи, в тази част на града от зори до мрак има обсадно положение.
Огама кипна.
— А на каква цена?
— Първо: ето ти още малко сведения, които сериозно ни засягат. — За ужас на Огама Йоши разказа подробностите от срещата на старейшините със Сър Уилям и останалите посланици, за своя шпионин Мисамото за заплахата на Сър Уилям за въоръжен поход дотук, щом се върне флотата му, и как са ги изпързаляли за обезщетението, поне засега.
— Тяхната флота няма да мине през моите Проливи Шимоносеки — стига да наредя.
— Могат да заобиколят край Южния остров.
— Няма никаква разлика. Ако слязат на сушата в или близо до Осака, ще ги унищожим.
— Първия път. С големи загуби, но да, гай-джин ще бъдат отблъснати. Обаче преди два дни получих таен доклад от тукашните Бакуфу, който е свързан със сведения от Китай. — Той измъкна свитъка. — Ето, прочети го сам.
— Какво пише в него? — озъби се Огама.
— Че флотата от Йокохама, изпратена да отмъсти за потопяването на един британски кораб, е опустошила двайсет левги от крайбрежието на Китай, северно от Шанхай, подпалила е всички села, потопила е всички кораби.
Огама се изплю.
— Пирати. Пиратски гнезда. — Той знаеше много за тази част от Китай. В миналото бе исторически факт, че тайната политика на Чошу — и на Сацума — бе да изпращат нападатели по крайбрежието на Китай, за да плячкосват безмилостно от Шанхай на юг отвъд Хонконг до Тайванския пролив. Китайците ги наричаха уако, пирати, мразеха ги и се страхуваха от тях толкова, че от векове императорите на Китай бяха забранили на японците да стъпват на техните брегове и цялата Търговия между двете страни се извършваше само от хора, които не са японци.
— Пирати да, но тези отрепки не са страхливци. Съвсем неотдавна армия на същите тези гай-джин унижи цял Китай за втори път и подпали Летния дворец на Императора и Пекин ей така — от прищявка. Техните флоти и армии са внушителна сила.
— Тук е Нипон, а не Китай — сви рамене Огама, не беше подготвен да се издаде или да разгласява плановете си за защита на Чошу. Но той си мислеше: „Моето крайбрежие е скалисто, трудно е за нападение и лесно за защитаване, ще стане почти непревземаемо, когато всички огневи точки са по местата си и построя укрепления за войните си.“ — Пък и ние не сме китайци.
— Моята мисъл беше, че се нуждаем от мир между всички даймио, за да спечелим време, да разиграваме гай-джин, да научим тайните на оръдията и пушките им и на корабите им и как един гнусен малък остров, по-малък от нашата страна, е станал най-богатият в света и управлява по-голяма част от него.
— Лъжи. Лъжите се разпространяват, за да сплашат нашите страхливци.
Йоши поклати глава:
— Не вярвам. Първо трябва да се научим от тях и чак тогава да ги разгромим, сега не можем.
— Можем. Това е страна на Боговете. В Чошу имам фабрика за оръдия, скоро ще има и други. Сацума има три малки парни парахода, първите от корабостроителницата, скоро ще има и други. — Лицето му се изкриви. — Можем да смажем Йокохама и тази флота, а докато пристигнат други, ще сме подготвени.
Йоши скри изненадата си от страстната и силна омраза, ликуваше, че е надушил още едно ново оръжие срещу Огама.
— Съгласен съм. Това исках да кажа и аз. Ето, виждаш ли, Огама-доно — рече той уж с голямо облекчение, — мислим едно и също, макар и от различни гледни точки. Ще ги разгромим, но след време. Трябва да изберем момента, да придобием техните знания и да ги оставим да ни дадат средствата, с които да осуетим собствените им планове. — Гласът му стана по-твърд. — След година ти и аз ще контролираме Съвета и Бакуфу. След три-четири ще закупим много пушки, оръдия и кораби.