— Как ще платим? Гай-джин са алчни.
— Единият начин е с въглища за корабите им. Другият е със злато. — Йоши му обясни за геоложките проучвания.
— Умно. — Устните на Огама се изкривиха в странна усмивка. — В Чошу имаме въглища, желязо и дървен материал за кораби.
— И вече една оръжейна фабрика.
Огама се засмя с добър смях и Йоши също разбра, че е направил пробив.
— Наистина и моите батареи нарастват с всеки месец — той загърна наметалото си под засилващия се дъжд и добави натъртено: — А също и решението ми да обстрелвам вражеските кораби, когато си искам. Това ли са всичките ти сведения, Йоши-доно?
— Засега. Бих те посъветвал да охлабиш хватката на Проливите — те при всички случаи са си твои и ти разполагаш с тях. Да, това е всичко засега, но като мой съюзник ти ще получаваш с предимство всякакви поверителни сведения.
— Като съюзник следва да очаквам поверителни сведения. — Огама кимна повече на себе си. Озърна се към Басухиро, после промени решението си да се посъветва с него. „Йоши е прав — помисли си той, — водачите трябва да имат тайни.“ — Достатъчно си поприказвахме. Кацумата: попитах за цената. Съвместно нападение довечера.
— Какво би предложил един много особен съюзник?
Огама се изпъна, за да облекчи засилващото се напрежение в шията и раменете си; очакваше този въпрос — въпреки цялото си перчене не бе глупак. „Имахме достатъчно време да променим предложенията си — помисли той, — макар че е под достойнството ни да се позорим с размяна, както презрените търговци на ориз от Осака.“ — Ти можеш да поставиш гарнизон на Портите за един месец, само по двайсет човека на всяка от шестте порти, двеста мои войни ще бъдат разположени наблизо — Огама се усмихна, — достатъчно далеч да не те смущават. Всички влизащи и излизащи ще получават разрешение от твой офицер на портите, както е редът — който ще трябва тайно и предварително да се е консултирал с моя… моя офицер за свръзка, преди да се издаде разрешението.
— Да се консултира ли?
— Да се консултира, както между двамата привилегировани съюзници, така че лесно ще се стигне до съгласие. — Леката усмивка изчезна. — Ако се появят повече от двайсет твои хора, моите войни ще завземат Портите и всички споразумения ще се прекратят. Съгласен ли си?
Погледът на Йоши бе безизразен. Нямаше никаква нужда да се заплашват взаимно, очевидно някакво подвеждане и от двете страни щеше да сложи край на споразуменията им.
— Предпочитам четирийсет мъже на всяка порта — ще уточним подробностите около смяната на охраната без затруднения — и ще държа гарнизона на Портите, докато шогунът Нобусада и принцеса Язу са вътре.
Огама бе забелязал промяната.
— Шогунът Нобусада да. Но не и принцесата, която… която може да остане вътре за постоянно, нали? Четирийсет ли? Много добре, четирийсет на всяка порта. Разбира се, брат й, Синът на Небето, няма да отмени своята воля, негова е молбата аз да ръководя Портите срещу неговите врагове.
— Синът на Небето е Син на небето, но се съмнявам дали няма да се появи отмяна, докато силите на шогуната упражняват своите исторически права.
Изражението на Огама веднага се разведри.
— Нека ти и аз забравим това учтиво мотаене напред-назад и да поговорим ясно: ще отстъпя с достойнство Портите в замяна на Кацумата и останалите — твоите хора стават почетна стража, твоите знамена могат да се веят там и съм съгласен с повечето от разсъжденията ти, така е, но няма да отстъпя пред „историческите права“, нито пред шогуната, нито пред Бакуфу… — Той замълча и тъй като наистина приемаше благосклонно предложението, направи нова отстъпка — … Пред настоящия шогунат и Бакуфу, Йоши-доно. Моля да извиниш моята острота, ще е добре да сме съюзници, не допусках, че ще е възможно, нито че ще се съглася с нещо.
Йоши кимна, като скри ликуването си.
— Щастлив съм, че можем да се споразумеем, и също ще ти кажа направо, че ще се споразумеем както за основните промени, така и за малките. Например — той добави безгрижно, — ако от Императора пристигне такава „воля“, тя ще бъде подправена.
Сега усмивката на Огама бе искрена и Йоши усети, че е постигнал идеален компромис.
— Добре. А сега Кацумата.
Нападението върху скривалището на шиши започна няколко часа преди зазоряване. Изненадата свърши превъзходна работа. Кацумата, всички водачи и останалите шиши бяха вътре. И Сумомо.
Двамата постови се разтревожиха, че има опасност едва когато в края на уличката, кална от дъжда, една от колибите избухна в пламъци и се чуха приглушени викове за тревога от обитателите и близките съседи. Веднага тези мъже и жени — тайни подставени лица на Бакуфу — започнаха да се тълпят в уличката с престорена уплаха, неразборията помагаше да се прикрие безшумното приближаване на силите за нападение. Когато постовите отидоха да проучат, в нощта излетяха стрели и ги повалиха. Единият от тях вдигна тревога, преди да умре.