Незабавно основните войски се изтеглиха от мрака, за да заобиколят целия участък от бедняшки постройки. Повечето бяха хора на Огама, и то по негова молба — Йоши бе приел да изпрати символично четирийсет добре подбрани мъже под командването на Акеда.
След малко мнозина от щурмовата група запалиха факли. Те отчасти осветиха набелязаната колиба отзад и отпред и дъжд от стрели се изсипа във всички отвори и слаби места. И най-неочаквано четиримата стрелци с пушки на Йоши заеха позиции — двама отзад на колибите и двама отпред; дадоха няколко залпа през книжните стени.
За момент настана зашеметяваща тишина — самураи, шиши и всички околни бедни обитатели се изплашиха еднакво — не бяха чували бърза стрелба до този миг. После всички, освен нападателната трупа се пръснаха да търсят прикритие, а отвътре се носеха писъците и виковете на ранените. Колибата в съседство с изгорената бе обхваната от пламъци; пожарът се разпространи бързо в съседната и по-нататък, и още по-нататък, докато и двете страни на уличката се превърнаха в ад, а много семейства останаха вътре като в капан.
Военачалникът на Огама, ръководещ внезапното нападение, не обърна внимание на опасността, която заплашваше само жителите, а даде заповед за първото нападение, пренебрегвайки съвета на Йоши да подпали колибите и да остави стрелците да застрелят шиши, щом напуснат убежището си. Четирима нападатели на Огама паднаха при ожесточената атака на шиши от предната врата и страничните прозорци. Всеобща схватка избухна и тук, и в задната уличка, след като самураите извършиха нов бесен набег, мъжете се мятаха, препъваха се в ограниченото пространство, калта и полумрака. Двама шиши пробиха кордона, но ги съсякоха от засада? Новият залп по колибата бе последван от друг опит за пробив от обезумяла група шиши — безнадеждна работа, защото нов обръч ги приклещи, а зад него още един. Димът от пожарите пречеше на нападателите и на атакуваните.
Дойде заповед от Акеда. Хората му се спуснаха към колибата е факли, запратиха ги на покрива и през шоджи, бързешком отстъпиха, за да разчистят пространство за другарите си с пушките. Пак стрелба и още мъртви — нов грозд от шиши се втурна навън и потъна в крещящото и скимтящо меле. Вонята на пушек, мърша, кръв, пожари, горящо месо и мъртъвци изпълваше влажната нощ. Вече не валеше, а само росеше.
Добре защитени от личните си телохранители, Огама и Йоши наблюдаваха от командната позиция, далеч от пламъка и битката. И двамата носеха доспехи и мечове, а Йоши бе окачил през рамо пушката си. До тях наблюдаваха чиновници от Бакуфу. Разгневени и объркани, те се изненадаха, като видяха, че един шиши проби кордона и затича по уличката, стрелна се по странична пресечка незабелязано за атакуващите самураи от Чошу.
— Това ли е Кацумата? — изкрещя Огама, но думите му потънаха, защото Йоши без колебание се прицели, стреля, зареди и стреля отново. Мъжът отскочи с писък. Огама и всички наоколо се отдръпнаха, не бяха очаквали Йоши да се намеси лично. Без да бърза, Йоши се прицели в мъжа, който се гърчеше безпомощно в мръсотията. Куршумът отхвърли тялото назад. Последен мъчителен вой, и тялото замря неподвижно.
— Това не е Кацумата — разочарова се Йоши. Огама изруга, не виждаше добре на тъмно. Отмести поглед от тялото и погледна пушката, отпусната в ръцете на Йоши, потисна тръпките, които го полазиха.
— Добре я използваш.
— Лесно е да се научи човек, Огама-доно, много е лесно. — С предпазливо нехайство Йоши постави нов патрон в цевта, напълно сигурен, че това е първата пушка, която Огама вижда. Бе я донесъл и бе довел стрелците си съзнателно, за да го впечатли, да го извади от равновесие и да го принуди повече да внимава с опитите за убийство. — Да се убива с това е отвратително, страхливо, недостойно.
— Да, да, така е. Мога ли да видя пушката, моля!
— Разбира се. — Йоши постави предпазителя. — Тя е американска — последна мода магазинна пушка. Скоро ще получа доставка от пет хиляди. — Усмивката му бе тънка, спомняйки си как бе погазил заповедта на Огама. — Моят прадядо мъдро е поставил извън закона всички пушки — всеки може да убива с една от тях, отблизо и отдалеч, даймио, търговец, крадец, ронин, селянин, жена, дете. Моят прадядо е бил много мъдър. Жалко, че не можем да сторим същото, гай-джин го направиха невъзможно.