— Разбира се. И двамата погледнаха как покривът на колибата падна и стените се срутиха сред порой от искри, повличайки съседните колиби. Росенето отново премина в дъжд.
— Военачалнико! Загаси огъня. Трябва да има мазе, скривалище, ако това говно не е пълен глупак. — Огама закрачи окончателно вбесен, вярваше, че по някакъв начин са го измамили.
Главният чиновник нервно се изправи и се промъкна боязливо към Йоши.
— Извини ме господарю — прошепна той, — но и жената я няма. Сигурно има скр…
— Каква жена?
— Беше млада. От Сацума. От няколко седмици е с тях. Смятахме, че е приятелка на Кацумата. Съжалявам, но и Такеда не е там.
— Кой?
— Шиши от Чошу, когото следяхме. Може би той е съгледвачът на Огама — виждали са го да се промъква в главната квартира на Огама в деня преди нашето неуспешно нападение над Кацумата.
— Сигурно ли е, че Кацумата и другите двама са били вътре?
— Да, господарю. И тримата, господарю.
— Тогава има мазе или таен изход.
Откриха го призори. Вентилационен капак над тесен тунел, достатъчен човек да пропълзи през него, който свършваше доста далеч в покрита с бурени градина на необитаема барака. Огама ядно ритна маскирания капак.
— Бака!
— Ще обявим награда за главата на Кацумата. Специална награда — каза Йоши, също ядосан. Очевидно провалът се бе отразил на отношенията им, толкова мъчително манипулирани и едва започнали. Но той беше твърде хитър, за да спомене за Такеда или жената — тя не беше от значение. — Кацумата сигурно е все още в Киото. Ще наредим на Бакуфу да го намерят и заловят или да ни донесат главата му.
— Ще наредя на моите привърженици да направят същото. — Огама се бе поуспокоил. Той също си мислеше за Такеда, чудеше се дали бягството му вещае добро или зло. Той погледна военачалника, който се бе приближил. — Да?
— Желаеш ли да видиш главите, господарю?
— Да. Йоши-доно?
— Да.
На ранените шиши бе позволено да умрат достойно без допълнителна болка. Бяха обезглавени по ритуала, главите им бяха измити и наредени според церемонията. Четирийсет. „Отново тази цифра — помисли си Огама тревожно. — Поличба ли е това?“ Все пак скри безпокойството си, не познаваше никого от тях.
— Видях ги — каза Огама официално, зората бе влажна поради лекия дъжд.
— Видях ги — тържествено рече и Йоши.
— Набучете главите на колове, двайсет пред моите порти и двайсет пред портите на господаря Йоши.
— А надписът, господарю? — попита военачалникът.
— Йоши-доно, какво предлагаш?
След пауза, като знаеше, че пак го изпитват, Йоши предложи:
— Двата надписа могат да гласят: Тези разбойници ронини бяха наказани за престъпленията против Императора. Нека всички се пазят от злодеяния. Добре ли е?
— Да. А подписът? — И двамата знаеха, че това е много важно и трудно за решаване. Ако Огама се подпишеше сам, това загатваше, че той е законният господар на Портите; ако Йоши го подпишеше, това щеше да предполага, че Огама му е подчинен — законно бе, но и дума не можеше да става. Печатът на Бакуфу загатваше за същото. Дворцовият печат щеше да е неподходящо забъркване на Императора в светските дела.
— Може би отдаваме на тези глупаци твърде голямо значение. — Йоши се престори на изпълнен с презрение. Присви очи, когато над рамото на Огама видя Басухиро и няколко души охрана да се задават по сиромашката, покрита с локви уличка. Той погледна към Огама: — Защо просто не набучим главите на колове тук? Защо да им оказваме такава чест, като се подпишем? Тези, които искаме да узнаят, ще го научат много скоро — и ще се опомнят. А?
Огама остана доволен от дипломатическото решение.
— Отлично. Съгласен съм. Нека се срещнем по здрач и… — той замълча, зърнал Басухиро да бърза към тях, изпотен и останал без дъх. Тръгна да го посрещне.
— Куриер от Шимоносеки, господарю — заекна Басухиро.
Огама сякаш си сложи маска. Пое свитъка и се приближи до една от факлите. Всички погледи бяха приковани в него, докато го отваряше — Басухиро учтиво държеше чадър над главата му.
Съобщението беше от военачалника, командващ Проливите, и с дата отпреди осем дни, бе пренасяно бързо, денем и нощем, с голямо предимство:
„Господарю, вчера завръщащата се флота, състояща се от флагмана и от още седем бойни кораба, до един все параходи, някои теглеха баржи с въглища, навлезе в Проливите. Следвайки твоите указания да не започваме битка с бойните кораби без твоя писмена заповед, ги пуснахме да минат. Можехме да потопим всичките. Нашите холандски консултанти го потвърдиха.