— Имам предвид местните новини в Хонконг — поясни Струан.
— О! Ами семейството ти е в добро състояние — и госпожа Струан, и брат ти, и сестрите, макар че младият Дънкан се бе простудил бая тежко, когато заминавах. А що се отнася до Хонконг, конните надбягвания са страхотни, както винаги, и храната — и тя. Госпожа Фъдърингил все така процъфтява, въпреки рецесията Търговската къща държи курса, знаеш го по-добре от мен, но както обикновено, пълзят слухове, че нищо не е в ред, разпространявани вероятно от Брокови, ама това си е съвсем в реда на нещата и винаги е било така. — Той се изправи. — Благодаря ви най-любезно. Най-добре да вървя, искам да хвана прилива.
— Няма ли поне да останеш за обяд?
— Не, благодаря, по-добре, да отплавам…
— Какви слухове? — дрезгаво запита Малкълм.
— Не си струва да ги повтарям, господин Малкълм.
— Защо не ме наричаш тай-пан като всички останали? Струан бе раздразнен от предчувствието за съдържанието на пощата. — Аз съм тай-пан, нали?
Шийлинг не промени изражението си, обичаше момчето, възхищаваше му се и го жалеше за бремето, което му се бе стоварило.
— Така е, прав си, време е да престана с това „господин Малкълм“. Ама, ще ме извиниш, навремето баща ти ми каза същото, щом стана тай-пан няколко дни след като тайфунът уби… уби тай-пана господин Дърк. Знаеш колко ми беше скъп и помолих моя капитан, капитан Орлов, за разрешение да поприказвам с господин Кълъм и Орлов ме пусна. И тъй, рекох на баща ти, че винаги съм наричал господин Дърк тай-пан и като особено благоволение го моля да му викам „сър“ или „господин Струан“. Той се съгласи. Прояви особено благоволение. Може ли…
— Чух, че капитан Орлов наричал баща ми „тай-пан“, а дядо ми му беше също толкова скъп, може би дори повече, отколкото на теб.
— Вярно е — потвърди Шийлинг и се изопна. — Когато капитан Орлов изчезна, баща ти ме направи завеждащ флотата. Служих му от все сърце, както ще служа и на теб, и на сина ти, ако доживея дотогава. Като особено благоволение те моля, нека нещата си останат, както бяха при баща ти!
Шийлинг бе просто безценен за Търговската къща. И тримата го знаеха. Както познаваха и неговата непреклонност. Малкълм кимна, все пак засегнат.
— Безопасно плаване, капитане.
— Благодаря, сър. И… и късмет във всичко, господин Струан. И на теб, Джейми.
Докато Шийлинг се отправи към изхода, Малкълм вече бе разчупил първия печат на чантата, но преди капитанът да хване дръжката, вратата се отвори. На прага застана Анжелик. Шапка, морскосиня рокля, ръкавици и слънчобран. И тримата мъже притаиха дъх пред нейната лъчезарност.
— О, извини ме, cheri, не знаех, че си зает…
— Няма нищо, заповядай. — Малкълм с мъка се изправи на крака. — Да ти представя капитана на „Танцуващият облак“ — Шийлинг.
— La, господине, великолепен кораб, късметлия сте.
— Да, да, така е, госпожице. Благодаря ви — отвърна Шийлинг с усмивка. „Господи — помисли си, — не бях я виждал досега, кой ще посмее да обвинява Малкълм?“ — Довиждане, госпожице. — Капитанът отдаде чест и излезе, а не му се искаше да си отива точно сега.
— Извини ме, че ви прекъснах, Малкълм, но ми бе заръчал да те взема за обяда със Сър Уилям… не си забравил, че имам урок по пиано с Андре следобед, пък и уредих в пет да ни направят дагеротип. Здравей, Джейми!
— На нас ли?
— Да. Спомняш ли си забавния италианец, който пристигна с предишния пощенски кораб от Хонконг за известно време. Той ги прави и гарантира, че ще изглеждаме много добре!
Безпокойството на Малкълм се разсея донякъде, усещаше присъствието й с цялото си същество, душа даваше за нея, макар да я бе видял едва преди час — пиха кафе в покоите му в единадесет: тя бе въвела този обичай, а той му се наслаждаваше от все сърце. Струваше му се, че през последните две-три седмици любовта й към него бе разцъфтяла още повече, макар Анжелик да прекарваше повечето си време в яздене, стрелба с лък, уроци по пиано, в подготовка на соарета, писане на писма и водене на дневника си — така живееха всички те. Но щом останеше с него, бе по-грижлива и по-нежна от която и да било жена. Любовта му и неговата потребност от нея нарастваха с всеки изминал ден с непреодолима сила.