— Обядът е в един, скъпа, а сега едва минава дванадесет — отвърна той и тъй като не му се искаше тя да си отива, добави: — Ще ни отделиш ли няколко минути?
— Разбира се. — Тя грациозно, сякаш с танцова стъпка, го доближи, целуна го и се отправи в покоите си. Парфюмът й остана да витае в стаята като очарователен спомен.
Струан разчупи последния печат с треперещи пръсти. Вътре имаше три писма: едно от майка му до него, едно — пак от нея за Джейми. Третото беше от Гордън Чжан, компрадор на компанията и негов чичо.
— Ето — подаде на Джейми адресираното до него писмо, сърцето му блъскаше лудо. Щеше му се Шийлинг да не бе идвал. Двете писма сякаш изгаряха пръстите му.
— Ще те оставя сам — рече Джейми.
— Недей. Лошите вести не бива да се четат насаме. — Малкълм вдигна очи към него: — Отвори своето.
Джейми се подчини и го прочете набързо. Лицето му пламна.
— Лично ли е, Джейми?
— Гласи следното: „Скъпи Джейми — за пръв път от дълго време насам използва предишното обръщение, — можеш да го покажеш на сина ми, ако пожелаеш. Ще изпратя Албърт Макструан от шанхайската ни кантора при вас веднага, щом успея да го уредя. Ще го направиш свой наместник и ще го обучиш на всичко в дейността ни в Япония, така че, освен ако не се случат две неща, той да е в състояние да те замести достойно, след като напуснеш компанията ни. Първото: синът ми да е в Хонконг по Коледа. Второто: ти да го придружиш.“
Джейми се втренчи в Малкълм безпомощно:
— Толкова. Следва само подпис.
— Нищо подобно. — Малкълм също бе пламнал.
— Щом Албърт пристигне, нека върви по дяволите.
— Голяма работа, ако поостане някой и друг ден и се огледа наоколо. Не е лошо момче…
— Майка ми е… Не съм предполагал, че е толкова жестока: значи, ако не се подчиня й не проявя раболепие, ти ще изхвърчиш. Е? — Очите на Малкълм блуждаеха по бюрото. През последните няколко седмици бе положил нечовешки усилия да ограничи приемането на лекарството до веднъж дневно. На няколко пъти не бе издържал.
— Пий го с мярка, Малкълм — бе го посъветвал доктор Бабкот, — само когато имаш болки. — Бе настоял да погледне шишенцето не за да му го отнеме, а просто да установи съставките му. — Доста е силничко. Запомни, настойката не е лек и някои хора се пристрастяват.
— Не и аз. Необходимо ми е против болките. Ти облекчи болките, а аз ще спра лекарството.
— Съжалявам, приятелю, де да можех. Вътрешните ти органи са сериозно увредени, е, не чак толкова сериозно, но е нужно време, докато заздравеят.
„Прекалено много време — мислеше си Малкълм. — Дали пък не съм по-зле, отколкото Бабкот признава? — Загледа се в двете писма, нямаше охота да ги отваря. — Отвратително е от нейна страна да използва уволнението на Джейми като сопа.“
— Долно е!
— Госпожа Струан има някои права — напомни му Джейми.
— Тя не е тай-пан, а аз. Волята на баща ми беше от ясна по-ясна. — Говореше с глух глас, мислите му се мятаха в безпорядък. — Ами ако чичо Шийлинг е прав, че тази титла трябва да се заслужи, а?
— Ти си тай-панът — любезно вметна Джейми, макар да знаеше, че не е вярно. — Странно, дето отвори дума за Орлов, години не се бях сещал за него. Какво ли го е сполетяло?
— Да — личеше си, че Малкълм е разсеян. — Горкият Орлов беше белязан, след като срази любимия син на У Фан Чой. Ама че глупак — да слезе сам на брега в Макао. Навярно пиратите на Белия лотос са го опекли. Макао е ужасно място, оттам е лесно да стигнеш до Китай, а Белия лотос има съгледвачи навсякъде. Не бих искал да попадна в черния им списък… — Гласът му заглъхна. Наведе очи към писмата, потънал в размисъл.
Джейми изчакваше. После рече:
— Викни ме, ако ти дотрябвам. Ще прегледам останалата поща. — Макфей излезе.
Малкълм не го чу как затваря вратата след себе си. В края на писмото имаше постскриптум „С обич“, значи майка му не изпращаше тайно съобщение:
„Мой любими, но блудни синко,
Възнамерявах да пристигна с «Танцуващият облак», но се отказах в последния момент, тъй като Дънкан бе много зле и отново има круп. Може би дори е по-добре да ти напиша това, което искам да ти кажа, та да не стават грешки.
… Научих от твоите прибързани и необмислени писма какво искаш или не искаш да правиш за «годежа» ти, за Джейми Макфей, госпожица Ришо и т.н. — и за петте хиляди пушки. Незабавно писмено отмених разточителната ти поръчка.