Преди да умре, баща ти фактически назначи твоята майка за тай-пан. Процедурата бе изпълнена точно до последната подробност. Аз бях свидетелят. Тя е законният тай-пан и държи властта на Търговската къща. Вярно е, че родителите ти се надяваха скоро да ти прехвърлят поста, но е истина и че едно от задълженията на тай-пана е да засвидетелства писмено пред Бога почтеността на своя приемник. Вярно е също, че Търговската къща се ръководи само от решенията на тай-пана, бил той мъж или жена, особено при избора на приемник и на определяне момента за предаване длъжността.
Едничкият ми съвет е: постъпи мъдро, преглътни гордостта си, върни се незабавно, дръж се раболепно, раболепно и пак раболепно, приеми «изпитателния» срок стани отново предан син, достоен за своите предци, за да добрува Къщата. Подчини се на тай-пана. Постъпвай по китайски.“
Малкълм Струан се бе вторачил в писмото: бъдещето му рухваше, миналото му рухваше, всичко се променяше. И тъй, тя е тай-панът! „Майка ми! Щом го казва чичо Гордън, значи е вярно! Значи ме е лишила от рожденото ми право тя, моята майка.
А може би тъкмо към това се — бе стремила цял живот? Нали все се подмазваше, умоляваше, хленчеше, интригантстваше, вършеше всичко необходимо, за да вземе надмощие над татко, над мен и над всички нас. Ами нейните влудяващи ежедневни семейни молитви, ами литургиите по два пъти в неделя — и ние се влачехме на църква, нищо че една неделна литургия е напълно достатъчна. Ами пиенето! «Пиянството е мерзост», и по цял ден цитираше Библията до умопомрачение, никакви забави нямаше в живота ни. Великите пости се съблюдаваха от край до край, само пост и молитва, завинаги бе заклеймила бляскавия начин на живот на Дърк Струан — «Господ да го прокълне», — все повтаряше колко жалко било, дето умрял, толкова млад… ама никога не отваряше дума, че е загинал в тайфуна в прегръдка с китайската си любовница, обстоятелство, което до ден-днешен е големият скандал на Азия — само проповеди за греховността на плътските желания, а татко бе нерешителен, сестричката ми умря, после близнаците…“
Малкълм се изопна на стола си с висока облегалка. „Умопомрачение? Това е то! — помисли си. — Бих ли могъл да я натикам в лудницата? Може и наистина да е умопобъркана. Дали чичо Гордън ще ми помогне да… Аййиая! Аз съм лудият. Аз съм този, който…“
— Малкълм! Време е за обяд.
Той вдигна поглед и установи, че разговаря с Анжелик, че й прави комплименти, но не би ли могла да отиде без него, имало някои сериозни неща да решава, да напише някои писма — не, нищо, което да я засяга, просто търговски дела, а през всичкото време „върни се сам“ и „прояви раболепие, тя е тай-панът“ се набиваше в съзнанието му.
— Моля те, Анжелик!
— Разбира се, щом така искаш, но сигурен ли си, че си добре, любов моя? Нали нямаш треска?
Остави я да пипне челото му, улови ръката й и притегли Анжелик в скута си, целуна я и тя го целуна, разсмя се весело, затегна корсажа си и му напомни, че ще се върне след урока по пиано, той да не се тревожел, а за дагеротипа да си сложел вечерно облекло и о, новата ми бална рокля ще те… А после Малкълм отново остана насаме с мислите си и пак същите думи се набиваха в мозъка му: „Върни се сам… Тя е тай-панът.“ Как е посмяла да отмени поръчката за пушките — какво знае тя за тукашните пазари?
„Законен тай-пан. Значи наистина тя е господарката. И ще командва и мен, със сигурност поне докато не навърша двадесет и една, пък и винаги по-нататък. Освен ако…
Ах, това ли бил ключът? Това ли е имал предвид чичо Гордън, когато е написал: постъпвай по китайски. Как да постъпя по китайски? Как би се справил един китаец с всичките ми затруднения?“
Точно преди да потъне в своя особен сън, Малкълм се усмихна.
Тъй като бе събота и следобедът бе приятен, на носа бе организиран футболен мач. По-голямата част от Колонията се бе събрала да гледа. Не минаваше без обичайните сбивания и истерия, втурване и оттегляне от терена, когато едната или другата страна отбелязваше гол. Армията играеше срещу флотата — по петдесет мъже на всяка страна. Резултатът бе 2:1 за флотата, а първото полувреме още не бе свършило. На играчите бе разрешено да се ритат, да се карат, почти всичко им бе разрешено с единствената цел да забият топката в противниковата врата.